Днес Православната църква отбелязва Възнесение Господне, известно още като Спасовден.

Празникът е подвижен и винаги се чества в четвъртък, 40 дни след Великден. Според Новия завет след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос пребивава на земята като богочовек и се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-ия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето. Въпреки че земният му път приключва, той не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.

На български празникът се казва и "Спасовден", дума, която етимологически произлиза от "спасение".

Според народните традиции на днешния ден изневярата е позволена. Но внимание - само за жените. Освен това, ако жената зачене в нощта на празника, се приема, че забременяването се е получило по свръхестествен начин и не се тълкува като потъпкване на клетвите във вярност.

Тъй като в патриархалното общество продължаването на рода е най-важният дълг, стоящ пред човек, на този ден прелюбодеянието е позволено с цел регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не винаги причината за безплодието е в жената.

Безплодието се лекува като в нощта на Спасовден жената, която няма деца, преспива под растението Росен, смятано за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червена кърпа спасова пита, варена кокошка и вино. Хапват, пийват и т.н. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната и да хукнат към селото, но без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена.

Никой, дори съпругът, няма право да пита жената какво се е случило през нощта под самодивското цвете.

Според разказите от различни части на българската територия почти без изключение бездетните жени раждали 9 месеца след Спасовден. Поради тази причина ритуалът срещу безплодие се е изпълнявал в продължение на десетилетия от всяко идно поколение. Този празник дотолкова се вкоренява в бита на българина, че незнайно точно кога се ражда и изразът „Те ти, булка, Спасовден!“.

Шеговитото обръщение се свързва с мераклията мъж, който няма търпение и затова казва "Те ти, булка, Спасовден!" Тоест, днес може.