Днес Православната църква почита деня на Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.

Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Според поверието св. Елена носи градушка в ръкава на ризата си и затова на този ден хората не работят нито вкъщи, нито на полето.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството.

В някои селища на Югоизточна България (най-вече в Странджа) и Родопите се изпълняват нестинарски огнени игри. В празненството участва цялото село, но в огнената жарава играят само призваните, защото се счита, че духът на светеца се вселява в тях и те вещаят от негово име.

Обикновено нестинарите са жени и мъже от един и същи род, като умението им се предава по наследство. Сутринта те се събират в параклиса на светците, където се съхраняват техните икони и нестинарският тъпан, съпровождащ обреда. Там приижда цялото село и се устройва "панигир" – обща трапеза, придружена с песни и игри. Младите запалват голям огън, който до вечерта трябва да прегори. Тогава с иконите в ръце нестинарите прекрачват с боси крака в жаравата и пристъпват бавно под ритъма на тъпана. Вярва се, че по време на своя танц те могат да влязат в контакт със светците Константин и Елена, които им помагат да пророкуват и да лекуват болести.

Днес празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Елеонора. Честито на имениците!