Сапун, антибиотици и ваксини – би било хубаво всеки ден да благодарим за тези три безценни открития на човечеството. Благодарение на тях средното качество и продължителност на живот на човечеството нараснаха безпрецедентно само в рамките на няколко десетилетия.
Но не! Вместо да са доволни, че редица болести са изкоренени от нашето ежедневие, благодарение на добрата хигиена и лекарствата, има хора, които мечтаят да се върнат в Средновековието, водени от лични страхове или недоверие в медицината.
Така през уикенда групи родители се организираха в няколко големи български града с искания задължителното ваксиниране на децата в България да стане пожелателно.
Тяхната активност, която беше отразена беззъбо от редица медии, съвпада с така наречения „Международен ден на пострадалите от ваксини“. Тази дата се отбелязва от „антиваксърите“ (поставям думата в кавички, защото я намирам за обобщаващо обидна и стигматизираща) на 3 юни и е съвсем нова във все по-богатия календар от „международни дни“ на какво-ли-не.
Под мотото „право на избор“ протестиращите поставиха и други свои искания: да има информирано съгласие, без да има санкции и ограничения за отказалите ваксинация, а във Варна около 100-ина души предявиха и искане ваксините, които се поставят на децата, да се произвеждат у нас (!). Каква е логиката, моля, не питайте! Вероятно отговор ще я намерите някъде в интернет на страници като уж образователната vaksinite.com.
За поредна година профилът на отричащите задължителната ваксинация е изумителен: това не са хора от малцинствата, нито са лица от рискови групи. Става дума по-скоро за образовани българи, които уж четат и се интересуват. Проблемът обаче е, че те не се информират от експерти и медици (медицинските лица за тях са по-скоро „убийци в бяло“), ами от публикации в интернет, форуми, слухове и... неизчерпателни медийни публикации и репортажи.
В редиците на защитниците на свободното право на избор дали да има ваксинация се намират и родители, които смятат, че децата им са развили двигателни или други усложнения в следствие на задължителната имунизация.
Не се наемам да давам диагнози дали това е така или не е, и в никакъв случай не искам да отрека, че е възможно неправилната ваксина или погрешното й поставяне от некомпетентно лице да доведе до усложнения! Особено ако детето има заболяване, при което е противопоказно поставянето на задължителната имунизация.
Но и ми изглежда абсурдно заради единични случаи да се отрича общото мнение на СЗО, многогодишната държавна политика в редица развити страни и най-накрая мнението на педиатрите. А те твърдят, съвсем обосновано, че рисковете от имунизациите са изключително ниски. Многократно по-висок е рискът детето ви да преживее пътно-транспортно произшествие, отколкото да пострада от ваксина. Особено предвид начина, по който се шофира у нас...
И въпреки това не сме виждали родители да се събират на протест с изискването КАТ да си върши работата срещу шофьорите-джигити, да се кара нормално и да се спазват законите... А Европейският ден за пътна безопасност е на 6 май... Защо тогава никой не протестира с изискване държавата да се справя с нарушителите на пътя?
Така че „антиваксърската“ вълна, заливаща редица европейски държави и въвеждана умишлено и у нас от заинтересовани лица, е изключително тревожна.
От началото на 2017-а в Италия се забеляза нарастване на случаите на морбили, като над 80% от разболелите се не бяха ваксинирани. Имаше и смъртни случаи – и то от болест, която би трябвало да се смята за практически ликвидирана. Впоследствие италианските власти направиха задължително ваксинирането срещу 12 заболявания като условие децата да се запишат в 1 клас. Тази година Конституционният съд в Апенините подтвърди този закон, задължавайки поставянето на 10 ваксини до края на предучилищната възраст. Глобите за родителите на неваксинирано дете вече са от 100 до 500 евро.
За сметка на това, в „развитата“ България задължителната имунизация далеч не се спазва толкова сериозно, като съвсем не е трудно да се избегнат ваксините. С родители и лекари, които са склонни да мамят с документите, за да могат да запишат дете в детска градина или училище, протестиращите би трябвало да са наясно, че едва ли ще получат кой знае какви санкции, ако не имунизират детето си.
Санкциите от тяхната безотговорност обаче ще понесе цялото общество. Нима е необходимо някое детенце, което не може да бъде имунизирано поради някакво свое заболяване, да закачи тежка болест, само защото родителите на друго дете са решили, че ваксинацията не се вписва в идеологията им? Защото задължителната имунизация не пази само ваксинираните, ами и онези мъници, които действително не могат да понесат ваксините.
Затова и движението срещу задължителната имунизация е опасно – то ни връща към времената на тежките болести, към епохата на ниска хигиена и вдига на почит ретроградното, изостанало и суеверно мислене. А това в никакъв случай не бива да се допуска в 21 век!
