Днес обръщаме поглед към един смел мъж, който доказва, че ако си достатъчно отдаден и целенасочен, няма недостижими върхове. Буквално!

Той се казва Си Бою – 69-годишен китайски алпинист, с два ампутирани крака и изкарано онкологично заболяване. Въпреки тежката си съдба на 19 май тази година той успя да стори онова, за което копнее от десетилетия - покори Еверест.

Мъжът има зад гърба си пет неуспешни опита да изкачи върха, но те не го разколебават, а напротив - амбицират го все повече. След цели 45 години, отдадени на идеята да се качи на покрива на света, той успява и се превръща в първия човек с два ампутирани крайника, покорил Еверест, използвайки непалски маршрут. Той е и най-възрастният инвалид, извършил този подвиг.

Първия си опит да покори Еверест Си прави през далечната 1975 година. Тогава той не успява да достигне до заветната цел, защото измръзва жестоко в така наречената "мъртва зона" под върха, където е в капан в продължение на три дни заради лошото време.

Тогава Си Бою дава спалния си чувал на алпинист от групата си, който се чувства зле. В резултат на благородната си постъпка той премръзва и губи чувствителност в краката си. При преглед се оказва, че те са измръзнали и се налага подбедриците му да бъдат отстранени.

През 1996 година мъжът е диагностициран с лимфон и му е направена операция, по време на която са ампутирани и бедрата му. Това обаче не отказва Си от преследването на мечтата му.

Той прави още три опита през 2014-а, 2015-а и 2016-а, като по време на последния стига на 100 метра от върха, но е принуден да се върне заради силна виелица. Миналата година пък в Непал се приема закон, забраняващ на хора с два ампутирани крайника, незрящи, лица под 16-годишна възраст или такива, изкачващи соло, да се отправят към върха.

За щастие на Си Бою, решението е отменено, тъй като се смята за дискриминация, и така на 19 май тази година в 8:26 непалско време той покорява осемхилядника и сбъдва мечтата си.

"След 40 години Еверест най-накрая ме прие. Покоряването му е най-голямата ми мечта. Осъзнах го. Това е предизвикателство не само към мен самия, но и към съдбата", споделя Си.

"Да катериш с протези допълнително усложнява изкачването, защото не можеш да усещаш добре повърхността, по която се движиш. Не се ориентираш дали е плоска или неравна", разкрива Си. Освен това с тях се пази много по-трудно равновесие и за да се катериш нагоре, ти е необходима много по-голяма физическа сила, разкрива още смелият мъж. Той признава, че наистина му е било трудно, но поставената цел си е заслужавала всички усилия.

"Върхът ми даде много и ме научи на много. Най-вече на това да не губя амбицията си, независимо какви трудности срещам", искрен е той.