„Ax, този Робърт Де Ниро как така не се свени да се заяжда с Доналд Тръмп? И най-малкото не се ли притеснява, че политическото му мнение, изразено под формата на звучна обида, ще се отрази зле на имиджа му“?

Ако сте сред онези, които неволно си задават такива въпроси при разразилия се скандал между известния актьор и американския президент, значи сте добри и примерни граждани на Република България. Ние тука не псуваме властта публично, да не говорим за пиперливи обиди и псувни по време на церемонии, следени на живо от милиони зрители. Това „не е ок“, никога не е било „ок“ и вероятно в скоро време няма да бъде. Виж, зад гърба „на шефа“ е друго. Въпрос на манталитет.

Но тези американци... просто ни скриват шапката!

Да припомним случая: по време на раздаването на наградите „Тони“ в Ню Йорк в неделя вечерта актьорът Робърт Де Ниро излезе на сцената и два пъти заяви публично - високо и силно: „F*ck Trump!“. Тази негова псувня не получи в отговор снишени погледи, шокирани ахкания и уплашени оглеждания сред бродуейския театрален елит, ами... овации от страна на актьорската гилдия, като повечето от присъстващите станаха на крака:

Драмата има продължение: президентът Тръмп не остана по-назад в словесната битка и „цапардоса“ Де Ниро през Twitter с думите:

„Робърт Де Ниро е индивид с много нисък коефициент на интелигентност, който е получил твърде много удари по главата от истински боксьори във филмите“.

Тръмп продължи в следващ туит: „Предполагам, той не осъзнава, че икономиката ни никога не е била толкова добре, а заетостта е с най-високите си равнища. Много компании се връщат в страната ни. Събуди се, Юмруче!“

Дори да приемем, че Робърт Де Ниро просто е „превъртял на стари години“, за да ръси обиди към „законно избрания“ президент, то отговорът на Тръмп просто ни оставя без думи. Не, това у нас не може да се случи – държавен глава „да снисхожда“ да отговаря на простосмъртните...?

За момент се чувствам изкушена да ви призова да замените Робърт Де Ниро със Стефан Данаилов. Все пак двамата са почти връстници – единият е на 74 години, а другият на 75 години. Призовавам ви да замените сцената на наградите „Тони“ с някоя друга сцена – примерно тази на Народния театър по време на официална церемония, например раздаването на наградите „Аскеер“ или „Икар“. Представяте ли си подобна критика да се отправи от българската сцена? Излиза актьорът X и казва: „Майната му на министъра на културата/министър председателя“! Дори не говорим дори за псуване, както направи Де Ниро, ами просто да каже „Майната му!“...

Дори тази по-невинна версия на „F*ck“ би хвърлила в шок всички до такава степен, че нищо чудно да последват уволнения в телевизионния екип, позволил си да предаде обидата към властта на живо. Вече виждам и уплашените лица на хората от гилдията, които продължават да треперят дълго след изказването на съответния „луд“.

Разбира се, „обидата към властта“ у нас не се разминава без последствия: този, който „лае срещу ръката, която го храни“ (по думите на бившия министър на културата Вежди Рашидов), няма да си намери повече място в нито един театър на територията на страната. Надали ще бъде поканен и да участва в продукция, финансирана от Националния филмов център... И нищо чудно нито една голяма фирма да не го потърси за реклама.

В България такъв актьор ще бъде оставен да умре от глад.

И ще остане сам, неподкрепен от никого, независимо колко е обичан и колко страхотни роли е изиграл през годините.

Иначе всички сме за реформи в областта на културата. Но ако може те да се случват тихичко и по Фейсбук. Тук номерът е да накараме държавата да ни забележи и да благоволи да си свърши работата. Ако може, без да я обиждаме, за да не ни смачка...

Но когато говорим за „свобода на словото“ и на мнението, винаги трябва да броим и материалната свобода, която съществува при американските актьори (все пак това са лица от големия международен филмов бизнес). Затова и не е странно, че финансово Робърт Де Ниро вероятно е също толкова добре обезпечен, колкото и Доналд Тръмп – а възможно е и по-добре. Затова и той може да си позволи дори и да обяви американския президент за „персона нон грата“ във всеки един от ресторантите от веригата Nobu, където е съсобственик. Даже и в този във Вашингтон.

Американските културни фигури обаче са „друга бира“ не само защото не се притесняват да изразяват открито политическите си убеждения. Различието идва и от това, че те самите като личности не приемат замесването с политика за подкопаващо кариерата, не смятат, че личното мнение е „неестетично“, а обявяването му публично (кой знае защо) – неетично.

Отстоявайки позицията си на ненавист към Тръмп като президент, преди година Де Ниро отправи доста по-брутална критика към властта. Той определи първия човек в Белия дом като „идиот“, „национално бедствие“, „срам за Америка“, „куче“, „свиня“.

И това съвсем не скапа неговата кариера.

Вероятно сравненията, които правя в този текст са нелепи – да сравняваш американски актьори с български е като да сравняваш ябълки и круши, само защото са плодове. Но пък някак си ми се струва, че както свободата да говориш, каквото мислиш, „е на върха на копието“, така и това копие е много нужно, за да работи изобщо демокрацията.