„Няма нищо по-безопасно от бащините ръце“ е казала Пам Браун. Едва ли някой може да забрави нежните прегръдки на мама в детството, както и бащината топлина, която ни дава смелост и кураж да се изправим пред света. И въпреки че времето минава и понякога ни кара да забравим за тези мигове, те винаги остават в сърцето ни, а усещането никога не може да бъде заличено в съзнанието ни. Емоцията може да бъде събудена и то само с една обикновена снимка, която да ни върне в миналото.

Габриел Дабасинскайте (или както я наричат приятелите й Габа) е млада и многообещаваща фотографка, която губи баща си, когато е само на 6 г. и заради това почти не си спомня как изглежда или как звучи гласът му. Но си спомня нещо много по-важно – топлината на прегръдката му и сигурността, която е усещала тя в ръцете му: