Вече е факт книгата за дядо Добри. Тя е озаглавена – „Дядо Добри - светецът от Байлово“, a в нея се разказва за живота и делото на светеца. За да напише тази книга, журналистът Борислав Радославов е разговарял с най-близките хора до дядо Добри. Биографията на един от най-големите дарители в България е разказана именно от най-доверените му хора, които са го познавали от десетилетия.

„Тази книга е създадена, благодарение на най-близките хора, които са били до дядо Добри в продължение на 30 години“, сподели авторът по време на премиерата на книгата. Самият той се запознава със светия човек в неговата къщичка в село Байлово. „Запознах се с дядо Добри, 5 години преди той да почине. С него си говорехме за вярата, доброто и смирението. Той ми е казвал: „Прави добро, без да очакваш добро. То рано или късно ще се върне под една или друга форма. Прави го безкористно“.

Журналистът и автор на книгата довери, че дядо Добри неслучайно е определен от народа като светец, а неговото дело – да дарява, без самият той да живее в охолство, ще остане запомнено. „Дядо Добри е дарил над 40 000 лв. за Кръстова гора, над 20 000 лв. на църквата „Св. Богородица“ в столичния квартал "Подуене" и освен това е най-големият дарител за храм-паметника „Св. Александър Невски, като е дал 35 700 лв.“, разкри Борислав Радославов.

По време на премиерата на книгата авторът представи и най-доверения човек, който е бил плътно до светеца от Байлово в продължение на 30 години. Това е Цонка – жената, на която Добри е имал най-голяма вяра. Той абсолютно й се е доверявал, че събраните от него пари ще отидат по предназначение - за дарения.

„Дядо Добри, събирайки в един вързоп пари, ги е давал само на нея, защото й е вярвал, че тя ще ги вкара в банката и когато той реши къде и колко да дари, да може да се направят всичките плащания“, каза още авторът.

Книгата вече е на пазара. В нея ще може да прочетете също така и някои притчи - за сеяча, семейното щастие, за блудния син – все неща, които дядо Добри се опитваше да ни каже със своето дело.

Дядо Добри почина в началото на тази година - на 13 февруари, на 103 години. Живя в крайна бедност, защото всички пари, които събираше, отделяше за дарения на български православни храмове. Добротата, скромността му, аскетичният му начин на живот и дълбоката щедрост бяха възприети като изключителен нравствен модел в съвременното ни материално общество.

Ексжурналистката Цвета Кирилова, която е председател на "Сдружение Азбукари", чака за автограф от автора на книгата