Живеем в явно сексистко общество и се сблъскваме с прояви на мизогиния всеки ден, без дори да го забелязваме. И точно това е основният ни проблем.

Сексизмът все още си остава фон на нашия живот и ни се налага да се примиряваме с него. Обявите с предложения за работа за красиви, стройни и млади момичета с дълги крака, бели зъби и мерки на модел продължават да се появяват. Публични личности от женски пол се правят на „сладки глупачета“ в рекламни клипове. Известни ергени „си избират булка“ в телевизионни шоута. Преподаватели по компютърна графика и програмиране съветват майките на момичета да запишат дъщерите си на курсове по шев и кройка – защото графиката не била женска работа! Всичките тези примери са само върхът на айсберга, наречен „мизогиния“. Някои сигурно ще кажат, че на фона на редица други политически, икономически и социални катаклизми не бива да си губим времето с щурите феминистки и измислените им проблеми – но не е така. Сексизмът е не по-малко сериозен и опасен проблем, с който трябва да се борим тук и сега. Защо ли?

Сексизъм = дискриминация

Сексизмът е пряко следствие от патриархата. Някои сигурно смятат, че за вековете борба за равноправие жените са постигнали всичко, което са искали – но това е далеч от истината. Например в Русия някои прояви на сексизъм са подплатени със закон – има редица професии, които са забранени за жени под предлога, че са опасни за здравето им. Повечето от тези професии са наистина опасни и вредни, но „грижата за женското здраве“ не бива да става причина за законова забрана – жените трябва да могат да работят, каквото искат и никой да не ги ограничава.

Дискриминация се среща и в други сфери на трудовите отношения. Най-явният пример за това е „филтърът“ за приемане на работа. Най-често трудности изпитват жените на възраст между 20 и 30 години, просто защото се смята, че това е най-благоприятната възраст за създаване на семейство и раждане на деца. Много работодатели са на мнение, че фертилността ще разсейва служителката от трудовата дейност, освен това не искат да наемат на работа човек, който „всеки един момент“ може да излезе в отпуск по майчинство за цели две-три години. Друга уязвима категория са жените на предпенсионна възраст – тях често отказват да ги назначат просто заради годините им.

Друг пример – разликата в работната заплата. В България жените, получаващи заплата над 1000 лв., са два пъти по-малко от мъжете. Това сочи доклад на социалното министерство за равнопоставеността на половете. Статистиката показва, че жените получават средно 630 лв., докато мъжете – 715 лв. на месец. Само 11.3 % от българките се радват на заплата между 1000 и 2100 лв., докато сред господата високоплатените са 23 %. Почти половината от работещите жени получават месечно възнаграждение под 500 лв..

Дискриминацията в трудовите възнаграждения е световно явление. Клеър Фой, изиграла кралицата с сериала „Короната“, е получила по-нисък хонорар от Мат Смит, изпълнил ролята на мъжа й. В света на киното това е често срещано явление. Джилиън Андерсън например се борила в продължение на три сезона от сериала „Досиетата Х“, за да получи хонорар, еквивалентен на този на партньора й Дейвид Духовни (преди взимала два пъти по-малко от него).

Представителите на властта по света се отнасят различно към дискриминацията на жените. Интересно е, че и много дами-политици се обявяват против равноправието на половете. Например вице-говорителят на руския парламент Ирина Ярова смята, че „на Запад положението на жените е девалвирало“, докато в Русия „ние сме за женските привилегии“, сред които се споменават „учтивост, деликатност, грижа, внимание, комплименти“. Според повечето феминистки описаните „женски привилегии“ могат да се сравнят с отношението на зрял човек към децата и домашните любимци – ние ги обличаме и храним, грижим се за тях, хвалим ги и ги ласкаем, отваряме им вратите. Всички са чували шеги за това колко е хубаво да си котка, защото котката била шефът вкъщи. Но тези „привилегии“ са станали традиция заради факта, че получателят им не може (или мисли, че не може) да направи нещо сам. Котката не може сама да си отвори вратата. Детето не може само да си избере подходящо облекло. Жената, облечена с кринолин, не е можела да си придърпа стола до масата. Жената, на която законът й е забранявал да притежава собственост и да работи, не е можела да плаща сама за стоки и услуги. Системата, в която съществуват подобни привилегии, предполага ограничени права на привилегирования.

Сексизъм = насилие

Сексизмът е свързан със сексуалната обективизация – възприемането на жените като обекти за задоволяване на сексуалните нужди. Обективизацията често се използва в рекламата. Много маркетингови спациалисти все така са сигурни, че сексът е най-мощния двигател на търговията. Днешно време представянето на жената като съблазнително глупаче (тип Мерилин Монро) вече е страшна отживелица, но и сега често се срещат сексистки постери и видеоклипове, предвидени за крайно невзискателна аудитория зрители.

Обективизацията ни застрашава с това, че представя секса като нещо твърде достъпно, понижавайки ценността му. Тези реклами не спомагат и за повишаване на сексуалната грамотност. В следствие възникват опасни стереотипи. Смята се, че ако жена каже „не“, това не е категоричен отказ, а кокетна игра – „постарай се повече и ще ти кажа да“. Мъжете, които не разбират разликата между флирт и отказ, рискуват да извършат ужасно престъпление – изнасилване.

Единственото изследване за броя жертви на сексуално насилие в България е направено през 2011 година от социологическа агенция. Данните от него показват, че 11% от всички български жени са жертви на сексуално насилие. Няма обаче официална публична статистика от нито една институция, ангажирана с този въпрос. „За 54% от българите сексуалното насилие е изключително сериозен проблем. Освен това изследването посочва, че между 100 000 и 250 000 български жени са сексуално малтретирани, както от непознат, така и от някого вътре в семейната среда, което пък е 11% от всички български жени", пояснява Илиана Стойчева от "Българския център за джендър изследвания".

По неофициални данни на фондация „Анимус“ (занимаваща се с подкрепа, психологическа помощ и защита на жени, жертви на насилие) около 25 % от българките са били, еднократно или многократно, жертви на сексуално насилие.

Данни от световно проучване показват, че процентът на жени, жертви на сексуално насилие в Източна Европа, е по-малък от тези в централната и западната част на континента. Според Илиана Стойчева това показва, че жертвите на изнасилване не споделят своя проблем, а причините за това са много. „Жертвите се чувстват виновни и търсят вината в себе си. Чувството на срам, че на теб точно се е случило, че ти си тази, която е била изнасилена. Започват да си задават въпроса „Дали не бях с прекалено къса пола, дали не беше много провокативно моето поведение?". Това са много сериозни причини и затова жените се крият, че са станали жертви на изнасилване", добави тя. Освен заради стереотипите в обществото, жертвите на сексуално насилие често не подават оплакване в полицията, за да не преживяват отново емоционалното напрежение и стреса от преживяното.

Ако все пак се решат да съобщят в полицията за случилото се, жертвите почти неизбежно се сблъскват с разгласяване в (поне в тесен кръг) на случая, осъждане от страна на обществото, предположения, че са провокирали сами насилствения акт (с облеклото или поведението си), коментари „Търсила си го е“ и „Да си беше кротувала вкъщи“. При това в случаи на сексуално насилие много често доказателствата по делото се свеждат до „моята дума срещу неговата“ и не дават основания за адекватна присъда за извършителя.

„Минаването през целия процес на даване на свидетелски показания и целият процес, в който жертвата се разпитва в присъствието на извършителя, дава също сериозни трудности за човека, който е преживял подобно нещо и е голямо изпитание“, казва Надежда Стойчева, психолог от фондация „Анимус“. „Колкото по-малко се знае за сексуалното насилие, толкова по-малко хората подпомагат жертвите. Понякога жертвите в самото начало не могат да разкажат всичко поради това, че са били в емоционален шок и трябва да преминат 2-3 дена, отново да се върнат спомените и това трудно се разбира от полицаите, защото тя след два-три дена добавя нови неща, трябва да има повече професионално отношение и повече загриженост за жертвите, за да може да се случи и следствие“.

Друга традиционна черта на патриархалното общество е представянето на сексуалните контакти като „стока“, която жената уж продава, а мъжът уж купува. С това явление е свързан и сексуалният тормоз, който се вихри безнаказано във всички сфери на работа. Когато се разчу, че холивудският продуцент Харви Уайнстайн е злоупотребявал с положението си и е тормозил сексуално десетки млади актриси, голяма част от обществеността сметна, че тези момичета са получили от него роли, хонорари и „Оскари“ срещу секс, а после са решили да го обвинят, за да получат допълнителна печалба.

Да осъждаш жертва на насилие означава да признаеш, че тя самата носи отговорност за случилото й се. Да напуснеш хотелска стая, когато те държи много по-силен и едър от теб мъж, е физически невъзможно. Както е физически невъзможно и да „откажеш секс“, когато те изнасилва много по-силен и едър от теб мъж. Шокиращо е колко са жестоки и тесногръди хората, които казват, че жертвите на насилие „сами са си виновни“. Причината е очевидна – на „моралистите“ им се струва, че ако обвинят за случилото се самата жертва или предизвикателното й облекло, ще могат да продължат да живеят в своя сапунен мехур, в който „на свестните хора не им се случват такива неща“. Логиката им е следната – „ако аз/дъщеря ми не носим къси поли и не се държим провокативно, никой няма да ни закача“. За жалост статистиката показва, че за да станеш жертва на изнасилване не е нужно да изглеждаш или да се държиш по определен начин.

Сексизъм = предразсъдъци

Много хора вярват, че неравенството между половете е естествен резултат на човешката еволюция. Мъжът уж осигурява прехраната на семейството, ловува и закриля, а жената пази домашното огнище, реализира се като вярна съпруга и образцова майка. Днешно време тази представа е меко казано архаична – в „чисто мъжки“ сфери на дейност жените постигат не по-малки успехи от колегите си от противоположния пол. Освен това днешните жени трябва да бъдат освободени от задължението да раждат „заради естественото им предназначение“. Съветите да родиш „защото ти е време“ или „за здраве“ трябва да се признаят за сексистки и много вредни. Жената трябва да ражда само тогава, когато сама е взела това решение, без външна агитация.

Половите предразсъдъци се натрапват активно от масовата култура. И то от съвсем невръстна възраст – детските енциклопедии учат момичетата на ръкоделие, домакинство и дори тълкуване на сънища, докато книгите за момчета са насочени към историята, техниката и военното дело. Спомнете си детските анимационни филми – главната героиня непременно е принцеса, която по цял ден пее песни, полива цветя и си говори с горските животинки. Главният герой е принц, непременно храбър и красив, който гарантирано ще освободи любимата си от плен и ще се грижи за нея до края на дните си. Тази представа е не само утопична, но и вредна – момичетата, откърмени с идеята за своята изключителност, сами неволно подпомагат сексизма. Но точно тази представа често заляга в основата на възпитанието на децата. „Защо плачеш като момиче, нали си мъж?“, казва майката на сина си. „Недей така, нали си момиче?“, чуват момиченцата, когато ритат футбол, викат, сбиват се с други деца, забиват пирони с чук и какво ли още не…

„Едно е да промениш законите и съвсем друго е да спреш инерцията на културната машина, развила се през вековете“, смята Ирина Изотова, философ, автор и съорганизатор на фестивала за равноправие на половете Moscow FemFest. „Несъмнено би било глупаво да се отречем от произведенията на Кант, само защото той е смятал, че жената е предназначена за важни дела. Но да преразгледаме историята и културата и да отбележим в тях присъствието на мизогинията и андроцентризма е важна задача на днешното поколение. Невъзможно е човек да защити изцяло детето си от натрапването на полови норми. Не можем да се скрием от рекламите и мненията на върлите привърженици на половите стереотипи. Но можем да създадем интелигентен климат в семейството си, да научим децата си на анализ и критично мислене по въпросите, свързани с пола. Тогава децата ще имат възможността съзнателно да изберат онези роли, които са им присърце и да дават свобода на избора на други около тях. И няма никакво значение дали избраната роля ще е „домакиня“, „чайлдфри“ или „Чайлд Харолд““.

Сексизъм = комплекси

В детските енциклопедии за момичета на пиедестал се издигат домакинските умения и… красотата. Момичето трябва да бъде красиво, стройно, спретнато, стилно и ухаещо на цветя денонощно – не защото самото то го иска, а защото това е негово рождено право. Така трябва, иначе девойката я очаква най-голямото женско проклятие, споменавано заплашително от мами и баби – „ще си останеш стара мома, никой няма да те вземе“.

Трагичният резултат от подобно възпитание е, че момичето израства с убеждението, че най-важното нещо в живота му е да се омъжи за достоен кандидат. Или просто да се омъжи за когото и да е!

Именно затова външният вид на жената е от голямо значение в патриархалното общество. Смята се, че жената трябва да е красива, за да преуспее, че шансовете й за сполучлив брак са пряко свързани с привлекателността й. Пример за това са безумно архаичните конкурси за красота. Те са сексистки от-до - да оценяваш жената по това колко дълги крака има, доколко са хубави гърдите й и доколко е тънка талията й е любима забава на патриархалното общество. Крещящо красивите „миски“ са неизчерпаем източник на комплекси за жените – малцина могат да се похвалят с „идеалните“ мерки 90-60-90, коса до кръста, кадифена гладка кожа, ослепително-бяла усмивка и други признаци на общоприетата женска красота.

Но да си намериш мъж е едно – друго е да го „задържиш“. Патриархалното общество вини за проблемите във връзката жената. Именно тя трябва да търси решенията за „хармонизиране“ на отношенията, за да не се стигне – не дай Боже! – до това мъжът да я зареже. Интернет е пълен с налудничави съвети – от безобидните „изненадвай го“ до шокиращите „бъди развратна мръсница“. На тази почва виреят куп лишени от каквито и да било дипломи „коучове“, предлагащи на дамите най-разнообразни курсове и тренинги с една-единствена цел – да си намериш мъж и да го „задържиш“.

Дадените от тях съвети могат едновременно да ни потресат и възмутят. Една „коучка“ например просвещава аудиторията си как се акумулира митичната „женска енергия“ (чрез носене на поли и водене на дневник за „благодарности към мъжа“). Друг гуру на интимните отношения учи жените как да манипулират мъжете за получаване на скъпи подаръци и какво да правят, ако обектът им изпитва „спазми на стиснатост“. За по-голяма яснота коучът подправя препоръките си щедро с нецензурни думички. Но има една „личностна треньорка“, която е стигнала и по-далеч. На сайта й, помпозно наречен „институт на женското достойнство“, се описват подробно три типажа – жена-плюс, жена-нула и жена-минус. „Плюсът“ има пълен успех в личния живот, тя е „онази мръсница, която я обсипват с подаръци“. „Нулата“ е търпеливата жена на алкохолика, а „минусът“ е кариеристката, конкурираща се с мъжа на „негова територия“.

Всичките тези курсове и тренинги, колкото и полезни да изглеждат, нямат никаква връзка с реалността. Целта им е относително често да се източват пари от джобовете на аудиторията. Един добър психотерапевт ще ви помогне в трудна ситуация много, ама несравнимо много повече.

Заключение

Демонстрацията на мизогиния вече не издържа критика като „нормално“ поведение. На 8 март 2017 г. в белгийския град Завентем за пръв път беше наложена глоба за публична проява на сексизъм. Осъденият е 23-годишен младеж, навикал полицайка след опит за задържане при пресичане на улица на нерегламентиран участък. „Затвори си устата, аз с жени не говоря. Да си полицай не е женска работа“, заявил нарушителят и пробвал да избяга. Но не успял – задържали го наблизо и му наложили глоба от 3000 евро.

Важно е най-сетне да разберем, че сексизмът, в цялото му многообразие - от шегичките за „шушита“ и „блондинки“ до явния сексуален тормоз – е неподправено зло. Трябва да се научим да го виждаме, да го пресичаме и педотвратяваме. Не допускайте по ваш адрес да се разказват вицове за „женска логика“, „жена-шофьорка“ и „глупава блондинка“, представящи жените като по-малко умни и талантливи. Не приемайте поздрави за 8 март в духа на „за слабия пол от силния“. И – разбира се – не се страхувайте или срамувайте да съобщите за всички видове насилие върху вас. Крайно време е да кажем на сексизма, че приключва историята си дотук.

Ако сте жертва на насилие и физически или психологически тормоз, можете да се обърнете за помощ към фондация „Асоциация Анимус“ (http://animusassociation.org/).