За нея писането е детективска работа. Тя умее да се слива с обстановката, за да наблюдава героите си отблизо. Сигурно заради това е сред най-популярните френски писателки – сърцевед и певец на женската чувственост. Родена в Казабланка, града на целувките, Катрин Панкол има в биографията си 15 романа, преводи на 30 езика и над 6 милиона продадени копия. Книги като „Наричайте ме Скарлет“ и „Любов, огромна като катедрала” й проправят път към грандиозния успех на „Жълтите очи на крокодилите“.

Романът печели награда „Мезон дьо ла Прес“, а персонажите са толкова правдиви и обсебващи, че авторката е принудена да създаде трилогия. Така се появяват „Бавният валс на констенурките“ и „Катериците от Сентръл Парк са тъжни в понеделник“, по-късно и трите томчета „Muchachas”, а Панкол заслужено се нарежда сред най-четените разказвачи на Франция.

Сякаш да покаже, че е добра във всичко, с което се захване, тя решава да разчопли образа на Жаклин Кенеди. Документалният роман „Красив имидж” сваля одеждата на съвършенството, но не за да развенчае една икона, а за да ни накара да сменим перспективата. От многобройните свидетелства, на които авторката залага, изплува образът на една модерна, крехка, несломима жена…
Последният роман на Катрин Панкол носи вкусното заглавие „Три целувки” и не пропуска да нахъса читателките си: Reinvent Yourself. Ако трябва. Така де, кой би могъл да каже „аз съм идеален, поел съм по пътя на съвършенството”? Никой. Важното е да не спираш да мечтаеш, да възкръсваш изпод бремето на предателствата. Да мечтаеш за следващата целувка, питайки се как ще изглежда твоето щастие днес. Дали ще бъде по-голямо от вчерашното.

Такива са героините на Катрин Панкол - и дръзки, и нежни, и борбени, и уязвими. Независимо дали се намират в Париж, Лондон или Ню Йорк, те са тези, които обичат, копнеят и тласкат живота напред. Не се питат дали характерът определя съдбата, или животът е предопределен от капризите на случая. Защото знаят, че истината е някъде по пътя, че една целувка е напълно достатъчна, за да промени хода на времето.

Откъс от „Три целувки”

– Научихте ли за колежа? – пита Том, за да му е чиста съвестта.
Сюзон смръщва вежди.
– Да не си получил слаби оценки? Значи, няма да те удостоят с грамота?
– Пишело го в днешния вестник.
– Нямах време да го прегледам.
– Говори се, че щели да кръстят колежа „Рей Валенти“.
Сюзон грабва дървената лъжица и я вирва заплашително към Том.
– И тебе ли те прихванаха? Соколи скитници, а сега и колеж „Рей Валенти“! Какво още ще измислите? Караоке на Луната?
Сякаш животът бездруго не е достатъчно несносен, та трябва да ръсите бабини деветини!
Жорж, който разглежда ноктите си и ги чисти с джобното ножче, тъжно поклаща глава и казва с покруса:
– Прав е, Сюзон. Колежът наистина ще се казва „Рей Валенти“.
– Какви ги говориш?
– Вярно е...
Сюзон притиска до гърдите си дървената лъжица.
– Затова ли нотариусът иска да ги види?
– Не е на добро...
– Стела в течение ли е?
– Не ми стигна кураж да кажа... А си мисля, че не само с
мен е така. Отдавна се разчу, а тя все още нищо не знае.
– Боже Господи! – въздъхва Сюзон и допира пръсти като за
молитва.
– Най-добре е тате да съобщи – предлага Том.
– Той единствен ще оцелее, когато Стела започне да бълва
змии и гущери.
– Само че не бива да има никакви змии и гущери! – избухва Том.
Жорж разперва ръце в знак на безсилие.
– И какво искаш да направиш?
– Не искам моят колеж да се казва „Рей Валенти“, не искам!
– Само дето, така или инак, ще се случи, Том.
Жорж го гледа уморено. Драмата отново се е върнала в техния дом. Драма, която носи все същото име, Рей Валенти.
През неговото детство светът беше прост. Имаше Небе, Ад и Чистилище. Човек можеше да избира дали да спечели вечен живот, или да отиде в Преизподнята. Живял си честно и почтено? Отиваш на Небето. Правил си щуротии? Минаваш през Чистилището. Ако пък си бил мръсник, ще се пържиш в Пъкъла. Пламъците ще лижат краката ти, а железа ще горят месата ти. И няма измъкване оттам.
Той знае, че Бог съществува. Някъде там, сред великото мълчание. Крие се, защото не желае да дава доказателства. Оставил ни е да го приемем на доверие или да спорим има ли го, няма ли го. Бог стои над доказателствата.
През целия си живот той се стара да избегне Пъкъла. Непрекъснато беше нащрек. Днес нещата са омесени: Раят и Адът, добрите и лошите.
Затова и колежът ще носи името на един мръсник.

Авотр: Юлия Петкова