Може би сте виждали снимките на 9-годишните момиченца от венчавките им с 40-годишни мъже в Индия и Малайзия. Може би сте чували историята на 10-годишната Нуджет Али от Йемен, която поискала разрешение да излезе за хляб, но отишла в съда и казала простичко на един съдия - “Искам да се разведа“. Може би сте гледали филми, в които малки момичета и девойки са „произведени“ насила и буквално за един ден в ролята на покорни „съпруги“.

По света – в Азия, Африка, Латинска Америка, но и в Европа и САЩ– има твърде много момичета, омъжени насила, продадени като стока, обещани като подарък или подхвърлени на някого. За тях няма движения като #MeToo, няма звезди от Холивуд, няма публично разобличаване и протестни подписки.

Очевидно, за да се обърне внимание на тези анонимни беззащитни, безправни и безстойностни деца, Европа трябваше да се сблъска с миграционна криза и последствията от нея.

Европейският парламент прие резолюция за забрана на браковете, сключвани от непълнолетни лица и така постави на масата този огромен световен проблем, за който твърде рядко се говори.

С 556 срещу 63 гласа законодателите на ЕС призоваха страните-членки и трети страни да променят законодателството си така, че младежи под 18 години да нямат право да минават под венчилото. Разбирайте - да бъдат женени насила.

На пръв поглед е лесно да заподозрем, че ходът на Европейския парламент е насочен срещу мюсюлманите – бежанци и икономически мигранти, които са основните разпространители на тази практика в Европа. Може да разтечем опит за обединение от страна на Брюксел, при това по тема, която е много повече човешка, отколкото политическа.

Ако чужденците искат да живеят и работят в Европа, то нека се уповават на своята собствена култура и религия, но не и ако това означава да нарушават законите тук.

А те вече гласят, че непълнолетни и малолетни лица не могат да сключват брак.

Толкова е просто.

На второ четене обаче виждаме, че хоризонтът на европейските депутати всъщност е много по-далечен. Ранните – и много често принудителни – бракове представляват сериозно нарушение на човешките права. Освен че лишават малолетните от детство и мечти, те им отнемат възможността да се образоват и да се реализират като граждани, изобщо да упражняват свободна воля за собствения си живот.

ЕП настоява тези тревожни процеси извън територията на Съюза да бъдат поставени под наблюдение и да се водят регистри.

Възможно е това намерение и да не проработи успешно. Може би фрази като „достъп до семейно планиране“, „сексуално образование в училищата“ и „насърчаване правата на момичетата и жените“ звучат прекалено обтекаеми и „брюкселски“, но всъщност са една от необходимите крачки, които някой на тази планета най-сетне трябва да направи.

Разбира се, в България, като една не особено привлекателна за идващите от Близкия Изток страна, темата с брюкселската резолюция бе пречупена през нашата родна реалност.

И, разбира се, отново отведе бодрите коментатори в социалните мрежи и форумите към въпроса за ромите и тяхната интеграция.

Пълни глупости прави ЕС, защото ромите не сключват брак, за да взимат помощи като самотни майки, остроумничат едни. Други въвеждат иновативни предложения, като забрана на раждането от непълнолетни момичета и кастрация за осеменителите им. Трети пък обръщат Google, за да намерят какво сме дали ний на света и в това отношение.

Ами дали сме, макар и не световна рекордьорка: Кортеза Желязкова от Сливен, която роди на 11 години.

В момента в България, както и в още няколко европейски държави, е възможно да сключиш брак и на 16-годишна възраст, но само при съгласие на родителите. В нашата реалност е възможно обаче и да не подпишеш в гражданското изобщо, но да вдигнеш една хубава, тридневна, гръмогласна селска сватба, след като си купиш булка от пазара или си я харесаш още на детската площадка. Възможни са всякакви неща.

А това е още по-сериозен проблем. Но за да го решим, трябва да започнем отнякъде. Затова европейската кауза срещу децата-булки си струва.

Дали ще успее да предизвика глобален резултат? Вероятно трудно. Но дори каузата да звучи прекалено наивно и да е „летяща в облаците“ - защо пък да не помечтаем малко?

Автор: Виктория Димова