Гражданино от Бургас, защо се срамуваш от моите голи гърди на плажа? Кой те принуждава да ме гледаш, че съм без горнище на банския? Как така си позволяваш да ме обвиняваш в „грубо погазване на добрите нрави и етични норми? Гражданино от Бургас, откога заживя отново в миналия век? Откога стана по-пуритан от английските протестанти и по-католик от папата?

Предишните ти опити да издействаш забрана на монокините на плажа искрено бе разсмиваха, ама от сърце. Комично и абсурдно е, защото тогава трябва да поискаш и забрана на интернет, филмите, телевизията, порното, рекламите, списанията, чалгата, опаковките на сапуни, манекенките в социалните мрежи, карнавала в Рио... Трябва да забраниш и ходенето по музеи, картините и статуите на жени по *** и мъже по *** (не смея да ги напиша, за да не се стресираш). Не забравяй също учебника по биология за 8-ми клас. А може би да вземеш да изобретиш някакъв революционен метод, че да се не раждаме голи на този свят, не знам?

Този път обаче направо ме изкара извън кожата ми. Ще ти кажа защо – добрите нрави и етични норми на обществото не зависят от моите гърди. Нито от гърдите на жената под съседния чадър, която е родила две деца, работила е цяла година като вол и сега най-сетне е избягала от офиса на морето, за да си почине. Това е нейният свободен избор, без значение че се излегнала на плажа само по долнище. Ти нямаш право да я съдиш за това. Нито мен.

Щом ти пречим, премести се, ако обичаш.

Гражданино от Бургас, размахваш петиция срещу монокините и нудизма на обществения плаж. Разбира се, самият факт, че събираш подписи и инициираш някаква промяна е похвален. Добрите обаче вести свършват тук. Останалото е някакъв ретрограден комунизъм и псевдоморал, маскирани под мантрата за „общото благо“. На 400 човека им пречат голите женски гърди – ами дайте да ги облечем насила, а покрай мокрото да ударим и сухото – вън нудистите, тях и без това никой не ги харесва.

Гражданино от Бургас, аз на централния Ти плаж нудист не съм виждала. Нито на който и да е градски плаж. Поправи ме, ако греша, но българското законодателство не засяга нудизма по никакъв начин. От край време има едни плажове, където се събират голи хора (о, ужас), обаче те, нали, непрекъснато ги застрояват. Може пък безсрамниците да са налазили твоя роден морски пясък, не знам. А може би в един прекрасен ден тези мръсници ще тръгнат голи и по Морската градина, улиците, градския транспорт, ресторантите.... Настина не знам, защото аз отдавна не прекарвам лятната отпуска в Бургас.

В Испания, Италия, Хърватия и Гърция разхождането по бански по улиците е забранено. Дотук добре. На много плажове монокините и нудизма също са забранени. Това също става. Но... знаеш ли каква е разликата? Че в тези държави все пак има уредени плажове и места, където да захвърлиш и горнището, и долнището – или което от двете си избереш. До тези плажове достъпът не минава през огради „частен имот“ и обрасли в бурени прашни пътища. На тези плажове няма боклуци, изпражнения и остатъци от . Да, съвсем прилично е положение. А тук алтернатива няма. Както и за много други неща, впрочем.

Нека има правила. Но нека има и възможности

Ти обаче казваш: Жени, скрийте си гърдите на плажа. Нахлузете горнищата. Стягайте презрамките. Не гледайте наоколо, за да не предизвикате някой мачо с „девиантно поведение“. Ами, както излиза, защо изобщо да ходим на море тогава, аз това се питам?

Гражданино, ако наистина ти пука за доброто на жените, протестирай за равно заплащане между половете, за равни кариери възможности и представителство във властта. Протестирай за Истанбулската конвенция и по-строги наказания за престъпленията основани на пола, сиреч срещу жените. Ако наистина ти пука, не принуждавай приятелката ти да се пече на плажа с пожарникарски шлем, за да не би случайно някой кретен да я „набележи“. Не прави сцени на жена ти, защото е сложила къса пола за вечерята с Петрови и Стоянови. Не й измервай деколтето, защото тя не го е сложила, за да се хареса на 454101 други мъже, а за да се хареса на себе си.

Да се чувства добре – същото е и с банския.

Гражданино от Бургас, ако ме питат кога съм се чувствала най-свободна и независима, много често отговарям с една младежка история от твоя роден град. Понякога се връщам назад и си спомням онова приятно чувство на лекота, безгрижие и увереност, което неведнъж съм изпитвала именно там. Нарича се уикенд - бягство до морето. Може би не ти е познато, понеже всеки ден си там, затова набързо ще разкажа.

Нощният влак София – Бургас. Машинен тръс към плажа. Човешка глъч, аромат на застояло и полусън в седнало положение. Скърцане на спирачки в 6:30. Нарамваме раниците и още със слизането от влака усещаме морския въздух. Бодра крачка по „Богориди“. Купуване на кафе и закуски пред Морската градина. Светкавичен преход до плажа. Не избираме място. Почти празно е. Мятам раницата, дрехите и горнището на банския. Изпружвам се върху пясъка и наистина дишам. Към 10:30, когато вече много напече, се връщаме на автогарата и поемаме към някой от околните къмпинги.

Ей такова беше. Свободно - страхотно.

Първата порта на живота. Не ни го отнемайте. Просто не е честно.

Автор: Виктория Димова