На пръв прочит, когато чуем „арабска принцеса“, пред нас изплува образът на ослепителна красавица с дълги и черни като абанос коси, с удивително големи и магнетични очи, с движения като на газела и с усмивка, способна да разтопи и най-закоравялото ледено сърце. Представата за удивителната хубост на жените от Близкия изток е посята още в ранното ни детство, а немалка роля за нейното изграждане се дължи и на любимите на всички ни приказки на Шехерезада.

Днес, възприятието, което имаме, когато стане дума за принцеси от мюсюлманския свят, се затвърждава още повече и от съвременните очерци и пътеписи, посветени на арабски принцеси, за които непрекъснато се говори и пише в медиите. И докато социалните мрежи изобилстват от снимки на изумителни красавици от Катар, Саудитска Арабия или Йордания, ние цъкаме с езици, удавени в опиянение от приказния им чар.

Само че има една малка подробност, която забравяме да отбележим. Когато говорим за красота, трябва да знаем, че тя има не едно или две измерения, оформени както от индивидуалните предпочитания на всеки един отделен човек, така и от географската ширина и от времето, в което красавиците са живели.

С други думи - ако днес на притежателките на достатъчно добре закръглени и пищни форми, не се гледа с особено добро око, то в миналото и особено в страните от Близкия изток по тях са въздишали и губели разсъдъка си стотици мъже...

С една такава принцеса с потресаващ за днешните възприятия за женска красота, но с изумителен - за тогавашните представи лик, ще ви припомним днес. Казвам - ще ви припомним, тъй като за нея се говори и пише от известно време насам из най-разлинчи български и чужди сайтове. Въпреки съмнението, което предизвиква визията на въпросната принцеса у повете от нас, в текстовете там се твърди, че това действително е жена. Каква обаче е истината?

Заради нея, както гласи легендата, край на живота си сложили 13 мъже от общо 145, на всеки един от които отказала да се омъжи. Представяме на вниманието ви Анис ал-Долех - истинска красавица за времето си!

Нека не забравяме, че преди векове, пък и днес, в повечето страни от Близкия Изток, мъжете харесвали и продължават да харесват по-едри жени. Това, което обаче нас ни шокира, са и още някои детайли от женската външност, които господата намирали тогава за особено привлекателни - дебелите вежди и... мустаците.

Това била и причината, поради която дамите били принудени непрекъснато да се тъпчат и да имат застоял начин на живот, само и само да си докарат модната за онова време визия, по която мъжете полудявали.

Сред тях се оказала и самата Анис ал-Долех - принцесата, която пленила с красотата си четвъртия владетел на Иран - Насер ад-Дин Шах Каджар. Шахът управлявал страната от 1848 до 1895 г. 47-годишното му управление е най-дългото властване на монарх в новата история. В харема му живеели над 100 наложници коя от коя по-закръглена и пухкава.

Иранският владетел имал афинитет към фотографията и благодарение на него, днес може да видим как всъщност са изглеждали принцесите в Иран. Веднага след възкачването си на престола Насер ад-Дин Шах Каджар направил първото фотостудио в двореца. По онова време снимането на жени било забранено, ето защо единствено владетелят имал право да фотографира жените си.

Гледайки снимките, датиращи от 1870 г., със сигурност се чудите защо тези жени са толкова различни от концепцията за красота, наложена от книгите и филмите? Исината обаче, уважаеми читатели, е... друга. Анис не е била никаква съпруга на Насер, нито пък негова любимка. Дамата, която виждате на кадъра, всъщност не е и... жена! Подведохме ви! Колко лесно може да бъде манипулиран читателят, нали?

Мустакатата Анис ал-Долех си е чист мъж. Както той, така и всички останали "дами" около нея/него са актьори от първия държавен театър, създаден от Шах Насер, който, между другото, освен че обичал дами с женствени форми, се славел като голям почитател и на... европейската култура. Актьорската трупа, която виждате на снимките по-горе, е изпълнявала сатирични пиеси само за придворните и благородниците, а ръководителят на въпросния театър – Мирза Али Акбар Хан Нгашбаши е смятан за един от основателите на съвременния ирански театър. В пиесите участвали само мъже, независимо дали трябвало да се превъплъщават в ролята на някой шах или принцеса. Право да играят в пиеси жените получили едва през 1917 г.

И да. За едни - разочарование, за други - утеха, това е тайната на "иранските принцеси". "Харемът" на прословутия шах, нашумял с "мустакатата" си съпруга, и историята за самоубилите се поклонници, всъщност е... театрална постановка.

Четете още: Еманципираните принцеси на Ориента