На сексолог хората най-често отиват с оплаквания от понижено либидо или разминаване на сексуалния ритъм в двойката. И макар тези проблеми да не са рядкост, има и много разпространени заблуди. Ето какво казва по този въпрос доктор Нагма Кларк, психотерапевт и сексолог.

Много хора не разбират защо се понижава сексуалното желание, кой е застрашен от подобно понижаване, как влияе наличието или липсата на желание на връзката и дали спадналото либидо трябва да се смята за проблем. Затова тук ще обсъдим шест стереотипа.

1. „Нещо не е наред с либидото ми“

Това е най-разпространената заблуда. Хората с най-различно ниво на сексуалност често недоумяват дали се вписват в нормите. Истината е, че стандарти за „нормално“ либидо няма! Нормалното ниво на полово влечение е индивидуално за всеки човек и зависи от личните му особености. Съвсем нормално е да ви се прави секс веднъж месечно, веднъж на ден или никога. Това може да е проблем, само когато самият човек е недоволен от либидото си или темпераментът му в леглото става причина за проблеми във връзката.

2. „Мъжете никога не страдат от понижено либидо“

Стереотипът, че мъжете не могат да имат понижено либидо, е много вреден. Мъжете се сблъскват с този проблем не по-рядко от жените. В много двойки жената има по-високо либидо – и това е напълно нормално. Тази заблуда идва от общоприетите стереотипи за мъжката сексуалност. Господата често биват представяни като секс-машини, които винаги са готови да правят любов. Заради това на мъжете им е трудно да потърсят професионална помощ – те се срамуват от проблема си и се страхуват, че ще станат обект на подигравки.

3. „Ако не сте в настроение за секс, значи вече не харесвате партньора си“

Често срещана грешка е влечението да се отъждествява с любовта или симпатията. В една продължителна връзка влечението към партньора спада, сексуалните контакти стават по-редки, но при това любовта и симпатията се запазват. Ако изпитвате понижаване или липса на желание за секс, това не означава, че не обичате партньора си. Разбира се, нещата могат да бъдат и свързани. Понякога човек губи интерес към партньора заради проблеми във връзката и възвръща предишното си либидо с нов любовник.

4. „Пониженото либидо е измислен проблем“

Много от хората, страдащи от понижено полово влечение, са срещали скептично отношение от страна на партньора и лекарите – уж този проблем съществува само в главата на „болния“. Някои се сблъскват с подозрения в изневяра, други чуват от терапевти и гинеколози съвета да правят секс по график и да не се притесняват, че не са в настроение за това. Но човешкото либидо, човешката сексуалност са сложно устроени. Проблемът не може да се реши с едно хапче. Понякога е доста трудно да се установи откъде е дошъл. Това не е чисто физиологичен проблем, като например липсата на ерекция.

5. „Хората със здраво либидо винаги са готови за секс“

Нормалното полово влечение се засилва или отслабва не само в процес на развиване на връзката, но и в рамките на един ден. Пробвайте да водите дневник на либидото си и вижте дали няма да забележите някаква закономерност. Изберете три момента през деня (сутрин, по обяд и вечер) и оценете доколко силно е желанието ви за секс от 1 до 10. Продължете да си водите отчет една седмица. Ще откриете, че либидото постоянно се променя и зависи от общото ниво на енергията и от стреса. Някои изпитват по-силно желание за секс сутрин, други – през деня или вечерта.

6. „Понижаването на либидото е предизвикано от психологични проблеми“

Проблемите във връзката и някои особености на личността на партньора могат да доведат до понижаване на либидото. Но спадът във влечението, както при мъжете, така и при жените, може да е свързан с физиологични проблеми – сърдечно-съдови заболявания, хормонални разстройства (например понижаване на нивата на тестостерона), хронични болки, депресия, тревожност, странични ефекти от прием на антидепресанти или противозачатъчни, пост-родилни състояния, хирургични операции, диабет, поликистоза на яйчниците и т.н.