Няма по-тъжен човек от бабата на веган. Това не е виц, а самата истина. И моята баба може да го потвърди.

Горката тя е принудена от доста време насам да се съобразява с хранителните ми навици. Нека го кажем така – допреди 3 години бях човек, който си топеше бисквити с шоколадов пълнеж в буркан с Нутела, а фактът, че не се отразяваше на фигурата ми, ми позволяваше без притеснение да нагъвам тази калорийна бомба по-често, отколкото ми се иска да си призная към днешна дата.

Но изведнъж нещо в начина ми на хранене се промени. Разбира се, имаше причина, сблъсках се с кожен проблем и лекарите ми препоръчаха да променя някои хранителни навици. Аз приех казаното повече от сериозно.

Първо се започна със спазването на пости и отказа ми от животински продукти. Телецът в мен просто искаше да си докаже, че може да преодолее това предизвикателство. И в крайна сметка наистина успях. Макар и първоначално да сънувах, че ям кашкавал, а превръщането на пържолите на баба, сармите, дори и любимата дроб сарма в персона нонграта в чинията ми, да ми късаше сърцето.

Навярно и това на баба. Но въпреки че решението ми със сигурност я е натъжило, тя го прие като истински боец.

Но това, разбира се, не означава, че докато ми е правила кюфтета от нахут, не се е успокоявала, че положението е временно и скоро отново ще си ям от пържените кюфтета със свинска кайма.

Постите минаха и аз наистина отново се върнах към храни, които днес не бих хапнала, дори и да ми дадат солидна сума пари в замяна. Но и това не продължи дълго.

Само след няколко месеца се отказах от месото, пържените храни, всичко, съдържащо захар, без значение бяла или кафява, газираните напитки, въглехидратите след 12 часа на обяд, прясното мляко и още редица неща, които навярно биха докарали до тих, или не толкова тих, ужас бабите по света. Но не и моята. За щастие на близките ми поне отново проядох месо. Но това не попречи на приятелите ми иронично да ме определят като веган.

Поне баба със стиснати зъби и цялата си любов продължава вече няколко години да се съобразява с предпочитанията ми и то дотолкова, че ако на вечерята при нея има пълнени чушки, то тези за мен ще са приготвени само с телешка кайма и без ориз.

Но уви не всички са толкова разбрани като нея.

Дълго време близките и приятелите ми смятаха, че всеки един здравословен проблем, с който се сблъсквам, се дължи на решението ми да не ям месо. И не се притесняваха да ми го казват с повод или без повод. Пилешкото, телешкото и особено свинското са панацея за всяка болест според обкръжението ми. А ако ме късаха на някои изпит по време на магистратурата ми, то със сигурност причината е отказът ми от месо. Или поне това ще чуете от близките ми.

Родителите ми пък не пропускат небрежно да ми споменат за 2358-и път по време на вечеря как са чели изследване, че отказът от захар влияе зле на мозъка и води до затъпяване. Мама е готова да вдигне банкет в моя чест, ако ме види с шоколад Milka в ръце, а когато зърна моя снимка със сладолед, изпадна в еуфория, докато не разбра, че е сорбе - без захар и мляко.

"А беше нормално дете, кога така се объркаха нещата".

Пояснението, че няма да ям определен десерт, макар и в него да няма захар, защото не смесвам мазнини с бърз въглехидрат, пък поражда физиономия от страна на милата ми майка. Каква ли? Такава, от която ясно си личи, че тя си казва "А беше нормално дете, кога така се объркаха нещата".

Всеки път, когато пия смути за закуска или ям крем супа на обяд, една от колежките ми ме пита с искрен интерес каква е причината да консумирам храна за беззъби. А опитът ми да почерпя мацките от екипа с кокосов чипс, се посреща с учтив и снизходителен отказ, в който обаче се чете пълно неразбиране кой и защо би ял изсушен кокос, нарязан на шайби, вместо нормален чипс.

А обяснението ми, че не консумирам всеки вид месо и поради това няма да ям от пилешкото със зеле, бе прието от бабата на най-добрата ми приятелка с уточнението – "Ама тя манджата е постна, с пилешко е..."

И въпреки всички критики аз продължавам все така упорито да се придържам към убежденията си относно храненето. За момента няма да се откажа, голям човек съм и мисля, че мога да преценя и сама...Мамо, бабо, съжалявам за което, и ви благодаря за любовта и търпението!

Дами, ако тези от вас, спазващи определен режим на хранене, също са се сблъсквали с интересни коментари от страна на околните, моля, споделете ги в коментарите.

Автор: Ния Николова