Саудитска Арабия предприе в последно време някои мерки за предоставяне на повече права на жените, но ситуацията, в която продължават да живеят дамите в консервативното кралство, е далеч от това, което трябва да бъде. Доказателство за това е случаят с една от най-известните активистки за човешките права Исра ал-Гомган. Тя е първата жена, осъдена на смърт заради активна политическа дейност. Исра е арестувана през 2015 г. заедно със съпруга си Муса ал-Хашем за ролята си в организирането и подпомагането на протести срещу властта в провинция Катиф, вдъхновени от въстанията в останалите арабски държави.

Днес жената е заплашена от публична и жестока смърт – наказателният съд в Рияд миналия месец постанови тя и още петима души да бъдат убити чрез обесване.
Други активисти в момента се борят присъдата да бъде променена. Ако решението бъде потвърдено от съда през октомври, то отива директно при крал Салман, който обикновено слага подписа си под подобни разпоредби.

Междувременно колегите на Исра не спират да се борят за справедливост. Те настояват и тя да бъде незабавно освободена, като изтъкват, че е в затвора вече 3 години без право на адвокат. Историята на активистката привлече вниманието, след като неколкократно в арабските медии и социалните мрежи се появяваше невярна информация за нейното обесване.

Саудитска Арабия е държава, в която протестите и партиите са забранени. Както споменахме и по-горе, от идването на власт на крал Мохамед бин Салман Рияд провежда редица социални и икономически реформи, които имат за цел да намалят зависимостта на кралството от нефта. Докато някои мерки като позволяването на жените да шофират и ограничаването на правомощията на религиозната полиция са приветствани от критиците, то те са единодушни, че няма никакъв прогрес по отношение на свободата на словото и смъртното наказание в кралството.

Според скорошен доклад на ООН в последните месеци в Саудитска Арабия са били задържани много жени активисти. Арестите имали и скрит подтекст – „В крайна сметка темпото, с което стават промените, се определя от кралското семейство, а не от шепа активисти“.