Сигурно сте попадали в ситуация, в която да объркате възрастта на свой познат и да му дадете много повече години, отколкото в действителност е навъртял, или пък обратното – да останете вцепенени от факта, че той е понатрупал доста по-голям житейски опит, отколкото на пръв поглед ви изглежда.

Истината е, че всички хора остаряваме по различен начин и докато някои на 25 изглеждат като вече поувехнали лели на средна възраст, други на 50 сякаш тепърва разцъфтяват.
За този феномен точно обяснение няма, но е факт, че за него влияние оказват редица фактори. Като се започне от гените, премине се през навиците в ежедневието, през начина ни на хранене и културата ни на движение, и се стигне дори до мисленето, емоциите и вътрешното ни усещане – всичко това по един или друг начин, малко или много, ускорява или съответно забавя хода на времето вътре в нас.

За да не сме голословни, ще ви представим и едно любопитно проучване по въпроса, което доказва, че всеки един от нас остарява по свой уникален и неповторим начин. В него участие взели 871 човека, на възраст между 26 и 38 години.

За да фиксират динамиката на живота и здравето им, всеки един от тях учените подложили на изследване по 18 физиологически показателя (артериално налягане, функциониране на черен дроб и бъбреци, метаболизъм, холестерол, сърдечно-съдова система и др.).

При някои организмът бил по-млад от реалната им възраст, сякаш последните 12 години никак не са му се отразили. Други не били такива късметлии. Много от 38-годишните имали организъм като на 40-годишни, а някои дори на 50-годишни. Имало дори 38-годишен участник в изследването с организъм като на 60-годишен.

И така, да си представим две дами на една и съща възраст. Клетките на едната остаряват преждевременно. Тя изглеждат по-възрастна, отколкото е в действителност, устремена с пълна скорост към болестите на старостта. За разлика от нея клетките на втората дама с по-младолико излъчване са се запазили и ще съхранят по-дълго младостта си. Тя е с по-опъната и свежа кожа, а бръчките по лицето й ще започнат да се появяват в доста по-късен етап в сравнение с нейната връстничка.

И двете могат да доживеят до сто години, но всяка от тях ще има коренно различно качество на живот през втората половина от жизнения си път.

Заключението, до което учените все пак достигнали, било, че разковничето за повечето заболявания сред хората се крие именно в процесите на стареене.

И тук идва изконният и вечен въпрос: Кое е разковничето, което всъщност задвижва техния механизъм? Наследствеността или средата? Гените или начинът на живот?

Че и двете играят съществена роля за начина, по който се чувстваме и изглеждаме, е ясно. Има обаче още нещо, което е необходимо да си изясним. А именно фактът, че зад тези фактори има и друго едно нещо, което оказва още по-важно въздействие върху феномена старост. И това е взаимодействието помежду им. Човек се ражда с определен набор от гени – да. Но начинът на живот може да повлияе на проявата на тези гени. В някои случаи факторите от жизнената среда могат да задействат или блокират изявата на гените.

Има обаче още един фактор, свързан с процесите на стареене, за който малко от нас се замислят. Става дума за нашите емоции. За нашите реакции и поведение в една или друга ситуация; за нашите мисли и чувства, които ни съпровождат, или по-скоро позволяваме да ни съпровождат в ежедневието. Неслучайно обръщам внимание на това. Търсенето на вътрешната хармония и намирането на баланс между аз-а и другите е сред основните принципи на не една или две религии от древността, търсещи истината за просветлението и духовното пречистване.

Достатъчно е да се вгледате в лицата на онези, които по един или друг начин се стремят да живеят в хармония със себе си и света около тях. Тяхната философия е да НЕ допускат гнева и отрицателните мисли и емоции да ги владеят. Защото връзката между ума и тялото е много мощна. Въпреки че визуално никой не е виждал ефектите на ума, те могат да бъдат наистина дълбоки и необратими за тялото. Ако сме с положителна умствена нагласа, създаваме предпоставки за здравословен начин на живот. Лицето ни грее, а кожата – сияе. И обратното – ако мислим отрицателно, можем да се самоунищожим. Бръчките ни атакуват отвън, а болестите опустошават като плевели организма ни отвътре.

Затова е важно всеки един от нас да си даде сметка, че позитивните мисли, обичта и добронамереността, насочени към всяко едно живо същество, са терапия за тялото ни и че каквото си помислим, било то за себе си или за другите, това ни и застига...

Четете още: Защо имам повече бръчки от нея - ето научното обяснение