Сред работниците от Украйна и Молдова, които уж трябваше да запълнят липсата на кадри по Черноморието за активния туристически сезон, на 10 юни в България пристига и Юлия Вавилова. Не знаем дали украинската гражданка се е надявала да изкара добри пари като камериерка на хотел в Слънчев бряг. Но със сигурност няма как да си е представяла, че в края на август ще се окаже със заплата за един месец, 300 евро на загуба, пребита, унижена и водеща новина в България.

Няма как да си е представяла, че когато стане дума за честно изработеното ѝ възнаграждение, отговорът на управителя на хотела ще бъде: „Какво искаш? Ти тук само си пила, яла и спала“. И че когато отново и отново стане дума за същите 300 евро, управителят, който е син на собственика, ще я набие най-безцеремонно. И не само че никой няма да го спре, ами ще му се притекат на помощ.

Няма как да си е представяла също, че трима мъже ще я хванат, ще я натикат в служебен автомобил, ще я заплашат и изоставят в гористата местност на село Кошарица. Че ще се прибере сама, а приятели ще я предупредят да внимава. За да не оплеска още повече нещата. За да не бъде изкарана виновна.

Това се случва в европейска България, XXI век, за някакви си 300 евро.

Случаят на Юлия е възмутителен по много причини. Първо, защото става дума за гаменско физическото насилие от работодател над служителка, която е напълно права да настоява заплатата ѝ да бъде изплатена.

Второ, защото показва отношението към една 40-годишна жена, която по една или друга причина е склонила да бъде обслужващ персонал в „перлата“ на мутробарока на Черно море. Очевидно в Слънчев бряг все още властват специфични закони и порядки, позволяващи на малките риби единствено и само да мълчат покорно на големите. Само че не всички са съгласни на това.

Трето, защото въплъщава в синини и охлузвания сбъркания модел на българския морски туризъм, който представяла верига от нелепости. Унизителни възнаграждения, унизителни условния на труд, евтини и некачествени услуги, оттам и кофти туристи, дошли на безпаметен олинклузив на първо място заради алкохола на корем. Ето защо Слънчев бряг е най-голямата лоша реклама на България.

Историята на Юлия Вавилова е поредната черна точка, въпреки всички уверения на институции и чиновници как туристите са все повече и все по-доволни, храната е прекрасна, морето е чисто, а хотелите ни са супер. Само дето няма кой да работи за 300 евро. Още едно доказателство от миналата седмица – Инспекцията на труда проверява хотел, отново в Слънчев бряг, за липса на трудови договори, грубо отношение към персонала и „задържане“ на заплатите им като гаранция, че няма да напуснат.

Така не се прави туризъм

И докато досега чувахме как пияни шведи и австрийци нокаутират наши чистачки и камериерки, то сега излиза, че местният бизнес прави същото. При това на трезва глава. Съзнателно, а не в пиянски амок. С когото му падне, тоест с наивниците отишли да изкарат прехраната си честно.

Надали отношението към Юлия е предопределено от това, че тя е от Украйна. А ако има такъв мотив – че щом е оттам, трябва да мълчи и да благодари за жълтите стотинки – то това е наистина жалко и комплексарско. И сериозно ще обърка плановете как да не подобрим условията в курортите по Черно море. А именно - като „внесем“ работници от бедни и закъсали държави, след като българските кадри не желаят да търпят тази, меко казано, подигравка.

Юлия Вавилова в крайна сметка ще получи възмездие. Изваденото за синините й медицинско свидетелство, както и множеството медийни публикации станаха причина побойникът да бъде арестуван. На този български „смелчага“ му предстои да научи колко скъпо излизат 300 евро, ако все пак се стигне до някакви правни последствия. А на „колегите“ му – нека бъде за урок, че с трици маймуни не се ловят. Дори за няколко месеца в годината.

Автор: Виктория Димова