По какво ще познаете истинския „кореняк“ софиянец? Не е по липсата на диалект, нито по „културното“ отношение към околната среда, което си мисли, че демонстрира, хвърляйки си хартийката в кофата. Не е и по това, че е на Витоша всеки уикенд – кореняк-софиянците НЕ ходят на Витоша всеки уикенд, защото това означава да си припомнят шоплука – където всъщност са истинските им основи - някъде сред диалектите и намусените физиономии. Но не винаги и не всички.
Онова, по което ще отличите „кореняка софиянец“ (ако някога той ви разреши достъп до своя таен, споделян само от себеподобни, свят) е, че той боготвори София през лятото. Да, и най-високомерният, и най-благият (все пак има и такива) кореняк обожава столицата през това време на годината.
Тогава „всичкото селянин“ (както понякога тези „кореняци“ се изразяват в разговори помежду си) – си е заминало за „родните места“. „Новите софиянци“ пък (разбирай първо и второ поколение) са в Гърция или на морето. Защото – правилно се досетихте – истинският кореняк или не ходи на почивка, или го прави основно през май или късно през септември, именно защото „обожава“, когато София е пуста.
Ако сте софиянец второ или трето поколение обаче, и вие спокойно можете да минете за „кореняк“ пред истинските кореняци. И тогава можете да попаднете на едни особено интимни разговори, силно обидни за всички, които са посмели „да налазят Столицата“. Ще опиша един такъв разговор, проведен в столичен вход в разгара на лятото.
Аз съм с градското си колело и се озовавам на стълбищната площадка на столична кооперация. Докато се чудя къде да завържа колелото, защото търся офиса на фирма по работа и трябва да го оставя за малко, от апартамента на първия етаж излиза гримирана дама на 60-ина години. Целият ѝ вид говори за „кореняк-софиянка“. Когато вижда моите експерименти с колелото, се намръщва.
- Госпожа, надявам се, че колелото ми няма да ви пречи, ще го оставя тук само за малко – казвам много любезно (любезността е отличен подход при разговора с „кореняци“).
Тя обаче ме пронизва с очички:
- Вие от София ли сте?
- Да.
Тестът продължава:
- Ама тука сте родена, или...?
- Да, да, и родителите ми, и бабите и дядовците...
Тестът явно е успешно преминат, защото очите на госпожата светват и тя ми казва:
- Ама, разбира се, оставете го, оставете го! То... с колело си е най-добре сега из София. Особено когато всичките провинциалисти ги няма. Страхотна е София през лятото! Изведнъж си оставаме само ние...
- Да, много е хубаво, пусто, чудесно - влизам в тона ѝ.
- Знаех си, че ще ме разберете... - продължава госпожата - Не че имам нещо против провинцията, ама са страшно нахални, шумни. Абе, селяни. Едно си е селянин, друго си е гражданин... Сами виждате каква е разликата, когато ги няма!
Следват обичайните поздрави на висок тон и пожелания за хубав и прекрасен ден по чудесните софийски улици.
Този вид дискриминационни диалози, идващи от малцинството „кореняци“, онези обаче по-високомерните, съвсем не са рядкост, но можете да сте „вътре“, само ако минете теста. Защото истинските „кореняци“ много внимават как се държат с „провинциалистите“. Ако не ги избягват, то поне внимателно си подбират думите – в крайна сметка те са наясно, че кореняци-кореняци, ама и на тях прадядовците им са били от някъде си...
Но ако в разговора с дамата, аз бях казала, че съм от Долно Нанагорнище (или дори от Пловдив), очичките й със сигурност нямаше да светнат доволно, горният диалог нямаше да се състои и дори можеше да получа забрана да паркирам колелото си в драгоценния вход на кооперацията, издигната през 1925 година.
Всъщност, ако трябва да сме поне малко обективни, кореняк-софиянците имат основание да ревнуват своя град. Те го обясняват така – аргумент, на който няма как да противоречите: „Ами ние нямаме села, където да избягаме, когато ни писне!“.
И дълбоко в сърцата си този тип хора наистина тъгуват, че като притегателен център за цялата страна, София все повече е изличила своя облик на приятен, не голям, но за сметка на това културен град.
В очите на „кореняците“ наличието на „всякакви“ от „къде ли не“ представлява инвазия, заплаха или най-малкото досада. „Стълпотворението от цялата страна“ според тях е причина за наличието на все повече шум, на твърде много автомобили и задължително включва скандално и варварско отношение към града, незнание на основните централни улици, непознаване на културните паметници, незачитане на важни места.
Според „кореняците“, всички боклуци, които се изхвърлят на улицата, произхождат от ръцете на „провинциалистите“, всички мръсотии в междублоковите пространства се дължат на „селянията“ на последните, а най-голямата заплаха е, че провинциалистите успешно се „маскират“ на истински софиянци и „кореняците“ вече наистина не знаят на кого могат да имат доверие.
Затова те прилагат тестове като гореописания и това са изпити, които малцина могат да минат, без да послъжат.
И ето ги, можете лесно да ги познаете по малките централни улички на лятна София: те ходят бавно, спокойно, вдишват въздуха без напрежение, наслаждават се на летните кестени и докато си припомнят как изглеждаше този или онзи ъгъл преди години, оглеждат критично фасадите, оградите, изоставените стари сгради. И от време-навреме въздишат: за София, която беше и която можеше да остане, ако цялата останала България не беше принудена „да идва тук по икономически причини“.
Все пак въпреки дискриминационния си снобизъм, „кореняците“ са прави и заслужават защита, а не нападение: те наистина са били тук много преди мен, теб и всички останали. И ще си останат тук, докато този град съществува. И за добро или за лошо – именно те ще бъдат онази група от хора, претендираща за истински носител на културата, част от автентичното софийско лице.
Приемете го.
