Последното ми телевизионно увлечение е сериалът "Историята на прислужницата". Лентата е по романа на канадската писателка Маргарет Атууд и отвежда зрителя във измисления град Гилеад.
Той представлява дистопично общество, загърбило правата на жените в името на цел, приемана за висша мисия на всеки – продължаването на рода. За да се осъществи тя, жените са превърнати в животни за разплод и биват ежемесечно изнасилвани от мъже от висшата класа.
Звучи потресаващо, нали? А как бихте приели информацията, че това се случва и в реалния живот, а не само в художествената литература.
Да, така е, в XXI век жените продължават да са третирани като предмети – техните съдби, емоции и желания нямат значение. Деца са омъжвани насила, деца раждат деца вследствие на изнасилвания, а сексуалното посегателство е едно от най-масовите престъпления в света.
Голяма част от изнасилванията се случват в страни от така наречения трети свят, но и развитите западноевропейски държави не са подминати от случаите на сексуално посегателство срещу представителки на нежната половина от човечеството.
Сякаш в Европа човешкият живот все още се приема за ценност, а може би и страхът от закона изиграва роля и на Стария континент случаите на изнасилване все още не са така многобройни на глава от населението.
За разлика от Европа обаче в Индия на всеки 155 минути дете под 16-годишна възраст е изнасилвано, а на всеки 13 часа това се случва на дете под 10-годишна възраст. Близо 40% от всички изнасилвания са именно на деца.
Поредният случай, който стъписа света, е от миналата година, когато десетгодишно момиченце бе насилено от вуйчо си и впоследствие роди дете, тъй като съдът й забрани да направи аборт.
Няма как да не се отбележи и друг факт - Ню Делхи не просто оглавява класациите за най-опасните градове в света, но и е известен като Столицата на изнасилванията.
Мнозина се надяваха, че сред затягането на законите през 2012 година поради групово изнасилване в автобус в Делхи и последвалите масови протести ситуацията ще се промени. Уви, към днешна дата санкциите за сексуален тормоз са строги само на хартия и все още има случаи, когато убийство на крава – свещено животно за индийците, е санкционирано по-тежко, отколкото изнасилване на жена или дете.
Но това, което превръща Индия в опасна за жените държава, е не само усещането за беззаконие, ами и народопсихологията на самите индийци.
От поколения наред на мъжете им е втълпявано, че жената е по-нисша и нейният живот няма същата стойност като техния.
"В Индия жената винаги е била смятана за собственост на мъжа. Само мъжът е разглеждан като сътворение на разума. Жените винаги са били определяни като неразумни. Затова и те винаги са били контролирани от мъжете. Много хора в Индия и днес възприемат жените единствено като дъщери на някого или като съпруги", пише индоложката Ренате Зюд от университета "Лудвиг Максимилианс" в Мюнхен в книгата си "Нещастието да имаш дъщеря".
В Индия дъщерята наистина се смята за нещастие. Раждането на момче в семейството е повод за гордост, защото той ще донесе пари, радост и слава в дома.
Но ако момиче се роди в къщата, ситуацията съвсем различна. Дъщерите често не просто не са повод за гордост, а са убивани още в кошчето. Причината?
Те са преразход поради зестрата, която трябва да се даде на семейството на младоженеца, когато бъдат омъжени. От 1961 г. насам практиката за даване на зестра в Индия е официално забранена. Обичаят обаче продължава да се практикува и до днес.
Прогонването, пренебрегването и тормозът над децата от женски пол несъмнено оказва влияние върху цялостното отношение на мъжете към жените в Индия. Съгласете се - ако от ранна детска възраст ти си възпитаван да вярваш, че представителките на слабия пол са по-нисши от теб, нормално е да започнеш да го вярваш и да не цениш живота им, а да ги виждаш като средство за задоволяване на нагона си. Затова все по-осезаемо се налага истината, колкото и грозно и страшно да звучи - индийците сами са си виновни, че насилието над жените е толкова дълбоко вкоренено в обществото им.
