Няма да крия – ужасно много харесвам Цветана Манева. Заради нейното хипнотизиращо излъчване. Заради онзи смразяващ глас, който реже въздуха и го прави труден за преглъщане. Тя е способна да разчуства и камък. Чета в социалните мрежи: “Шок! Цветана Манева се продаде на Азис“, „Цветана Манева пропагандира чалга“, „Цветана Манева се изложи на стари години“. Чета, препрочитам и най-ледените пластове на сърцето ми се разтапят от всичката злоба към една от най-известните, заслужили и достойни български актриси.

Знайни и незнайни „интелектуалци“, капацитети по всичкология, лидери на мнение в социалните мрежи, писатели без книги, музиканти без групи, авторитети на самите себе си и още куп „фактори“ във виртуалния плювалник, сметнаха за нужно моментално да зачеркнат 50-годишна кариера с един-единствен аргумент.

„Тя се продаде на чалгата. Пошлостта вече е норма – потвърдено“.

Ехидни коментари по адрес на Цветана Манева продължават да валят - как пропаднала, как явно не се живеело с едната пенсията, как си плюла на кариерата, как, нали, никога не било късно да станеш за резил, а парите не миришели. Навремето тя станала известна заради БКП, а пък Васил от Костинброд – заради това, че си показвал задните части. Но преди да сложиш хикса, драги читателю, чуй думите й, да, в песен на Азис:

"Човешката природа е жестока към всяка чужда грешка. Различните са тук, не са измислени. И кой реши, че те са грешка. Кой? Отхвърляме ги, обругаваме ги. По тях крещим. Защо? Простаци ли сме, невежи, зли ли сме? Или сме жестоки хора, забравили, че са добри".

Ако това беше реплика от театрална постановка, щеше да е добре. Ако беше монолог във филм, пак щеше да е добре. Ако беше цитат от интервю или лекция пред студенти, пак става. Но, не, в песен на Азис вече е нетърпимо. Това е гавра с изкуството, подигравка с културата, интелектуално пропадане, мръсен бизнес....

Един момент, моля

Феминистката от „Монолози за вагината“, инспектор Ватева от „Опасен чар“, класната от „Войната на таралежите“... Цветана Манева навярно си е давала сметка, че ще последват удари, а най-силните от тях ще дойдат именно от нейната среда. Но нека и ние си дадем сметка, че съучастието в песента „Позна ли ме“ на Азис не е насочено към нейната публика. Защото, ако можем да преглътнем първоначалния шок, ще забележим няколко очевидности.

Естествено, че любителите на класическия драматургически театър и музика няма да харесат ориенталското вибрато на Азис. Естествено, че за тях песента ще бъде чалга, въпреки леката градация на тромпета и засилените китари. Естествено, че почитателите на сценични постановки по Молиер, Шекспир или Йовков ще сметнат образите и внушенията в клипа и текста на Азис за повърхностна примамка.

Извън градската бохема обаче, има няколко милиона българи, които първо удрят по масите, а после по главите на другите, всеки, разбира се, убеден в собствената си правота. И може би имат нужда някой, когото редовно слушат, да им говори за друго, освен за пари, коли и жени.

Да им каже, че могат да бъдат истински и добри хора.

Може би песента е насочена към онези, които от толкова еднаквост и праволинейност, са изгубили себе си. Към грабещите и газещите. Към мъжете, които помпат мускули и раздават правосъдие на улицата, защото знаят, че един ден ще бъдат повалени от юмруците на някой по-силен. Към жените, които се възприемат за предмет и се оценяват по количеството силикон, защото знаят, че в един момент ще бъдат изхвърлени зад борда от някоя млада и пробивна съперница. Защо не превъзнася ли и не рекламира ли именно такива модели за подражание чалгата?

Няма защо да се лъжем – голяма част от хората, включително и политическата класа, са слепи и глухи за проблемите на различните, слабите, сгрешените. За това, че инвалидите нямат достъпна градска среда и шанс да живеят нормално, докато майките им протестират в палаткови лагери на жълтите павета. Че мъже пребиват до смърт жените си, докато Истанбулската конвенция е табу, защото донася трети, пети и десети пол и превръща децата в гейове. Че ромските деца са окей, докато в един момент не седнат на чина до твоето дете...

Ако Азис цели да предизвика поредния скандал, Цветана Манева не му е нужна. Очевидно обаче той цели да вкара социални и човешки послания в натежалата от кич и илюзорен лукс „музика на народа“. И ако Цветана Манева е осъзнала това, тогава нямаме право да й се сърдим. Тя е направила своя избор и сега плаща цената.

Woman.bg / Виктория Димова