Много държави по света имат своя ден на независимостта. Един от най-почитаните празници за всяка страна, който припомня на хората защо трябва да са горди с родината си. Такъв ден си имаме и ние, българите, и той е днес – 22 септември.
Дали днес можем да се наречем независима държава, на теория - да. Но от друга страна нека погледнем реално събитията, които се случват в нея, както и около нея. Факт е, че думата "избори" към днешна дата предизвиква смесени чувства във всеки от нас, като преобладаващото може би е желанието за ирония.
Но от друга страна е редно да бъдем горди със свободата си и личната си независимост, тъй като не всяка държава може да се похвали с такава. В някои точки от планетата това изобщо не е така! Но зависимостите могат да бъдат най-различни.
Още едно събитие удари сериозно по независимостта на човека в световен мащаб и вероятно всички се сещаме, че става дума за невижданата до началото на 2020 година пандемия. Тя направи много независими зависими във всяко едно отношение - здравно, финансово, емоционално и какво ли още не.
Днес конфликтите по света не спират. Но истината е, че ние, българите, си имаме нашата независимост и всеки от нас има за какво да бъде благодарен на героите от историята ни. А това е чудесен повод да си припомним част от славното ни минало:
Какво всъщност отбелязваме на 22 септември?
22 септември 1908 г. е денят, в който княз Фердинанд I Български, управляващ от 1887 г. дотогава васалното на Османската империя Княжество България, провъзгласява подписан от него и правителството на премиера Александър Малинов манифест. В документа, който е прочетен в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново, се обявява, че България е независимо Българско Царство. Акт, с който се призовава и който впоследствие постига така нужното за страната ни одобрение на Великите Сили и "съчувствието на целия просветен свят".
Цар Фердинанд I, премиерът Александър Малинов и други официални лица при обявяването на независимостта на България, Снимка: Wikipedia
На този ден Фердинанд се самообявява за Цар на българите, възстановявайки титлата на българските монарси от Първото и Второто царство. След прочитането на манифеста е отслужен молебен за благоденствието на българската държава
Може би някой ще попита защо България не е независима след Освобождението през 1878? За да се осъзнае огромното значение на този акт, дълги години подценяван от историците, трябва да се знае, че от Освобождението през 1878 г. (според Берлинския договор, подписан от Великите сили, без участието на нито един българин) България е васално княжество на Османската Империя, като се задължава да плаща ежегоден данък на империята.
Според Берлинския договор васалното на сюзерена султан Адбул Хамид II княжество има право на собствено правителство и войска. Османската армия няма право да навлиза на българска територия, но пък за княжеството остават в сила част от капитуалциите, наложени от Великите сили на Османската империя до началото на руско-турската война. Според тези санкции се налага преференциален внос на европейски промишлени стоки за сметка на българското производство.
Вследствие на това продължило 30 години васално положение, страната не е признавана за независим международен субект. Така въпреки Съединението на Княжество България и Източна Румелия, страната ни е лишена от възможността да участва пълноправно в международните отношения. Българският съд не може да осъди поданик на Велика сила, нито да обмитява стоките на Великите сили.
Признаването на българската независимост не става лесно и бързо. Но за разлика от Съединението през 1885 г., никой вече не смее да заплашва България с военна намеса. Всъщност най-засегнатата в случая страна - Турция, се вълнува преди всичко от размера на обезщетението, което България трябва да плати за национализираните Източни железници. С руско посредничество този въпрос е решен, при това възможно най-благоприятно. Всъщност на практика България не плаща почти нищо. Така в началото на 1909 г. българската независимост е призната от Турция и Великите сили, а след това и от останалите европейски страни.
Обявяването на независимостта е нов удар срещу решенията на Берлинския договор и поредната стъпка по пътя към осъществяването на националните идеали. Суверенна България вече може да сключва легитимни договори с други държави. Постепенно приходите на държавата се увеличават от мита, данъци и такси, което значително спомага за нейното цялостно развитие.
Пощенска картичка с манифеста, посветена на събитието
Четете още: Жените и Съединението правят силата!