Колко мъничко е нужно да дадеш от себе си, за да направиш едно дете истински щастливо. Достатъчна е само една прегръдка... краткотрайна, но толкова сладка и нежна, за да усетиш обичта и привързаността на това божествено създание. За да прочетеш радостта и благодарността в неговите невинни детски очи. И да осъзнаеш, че няма нищо по-безценно на този свят от детската усмивка.

Детето не е притежание. То е дар, велика възможност да отдадеш от съществото си най-доброто, на което те е научил животът. Да станеш пряк участник в духовното усъвършенстване на един нов човек. На него именно, на най-невинното и крехко същество на земята посвещава живота си Януш Корчак – един от най-известните полски педагози, лекар и писател, намерил смъртта си в една от зловещите газови камери на Холокоста.

Роден е във Варшава в еврейско семейство на 22 юли 1878 г. Загива на 5 август 1942 г. в концлагера "Треблинка" заедно с около 200 еврейски деца от Дома за сираци, в който работил като лекар и възпитател.

Освен с книгите си, посветени на и за децата - "Крал Матиуш", "Как да обичаме детето", "Право на детето на уважение" и други, той остава в историята и с факта, че три пъти отказва да спаси собствения си живот, за да не изостави своите възпитаници. Първият път е преди окупацията на Полша от фашистка Германия. Тогава той отхвърля шанса да емигрира в Палестина. Корчак избира да остане във Варшава, в Дома за сираци, на който е директор, а причината е една – за да е близо до нещастните дечица. Вторият път отказва да избяга от Варшавското гето. Причината е същата. Третият път е точно преди потеглянето на влака към концентрационния лагер. Тогава към учителя се приближава офицер от СС и пита:

- Вие ли сте написал „Крал Матиуш“? Чел съм я като дете. Удивителна книга! Вие сте свободен.
- А децата?
- Децата остават. Но вие може да напуснете вагона.
- Грешите. Не мога. Не всички хора са мерзавци!

Думи, които същият този офицер никога няма да забрави до края на живота си. На това, че по пътя към "Треблинка", Корчак е разказвал приказки на децата, за да ги разведри и разсее от страховете и мрачните мисли за приближаващата смърт, живи свидетели няма. Но лесно можем да предположим, че е било точно така, имайки предвид неговата дълбока чувствителност, усет и познание на детската душа.

Системата за унищожаване на хора в "Треблинка" била бърза и ефективна. Директно от влаковите композиции затворниците били вкарвани в газовата камера. Януш Корчак влиза в нея заедно със своите деца, на които посвещава и работата, и живота си.

И кой друг, ако не именно той – Януш Корчак, този великан на духа, този тъжен и толкова малко познат на света герой, би дал най-добрите и мъдри съвети на родителите как да отглеждат най-милото на сърцето им - своите деца... Съвети, които с ръка на сърце можем да наречем 10-те Божии заповеди от Януш Корчак:

1. Не очаквай твоето дете да бъде човекът, който си ти, или този, който искаш да бъде. Помогни му да стане себе си, а не теб!

2. Не търси от детето отплата за това, което си направил за него. Ти си му дал живот! Как може да ти се отблагодари за това?! То ще даде живот на друг човек, той - на трети и т.н. Това е необратимият закона на благодарността.

3. Не използвай детето си като отдушник за своите обиди, за да не горчи хлябът ти на старини. Знай, че каквото посееш, това ще пожънеш.

4. Не гледай на проблемите му отвисоко. Животът на всеки е даден според силите му и бъди сигурен – на него също му е тежко, и не по-малко, отколкото на теб. Може би и повече, тъй като му липсва опит.

5. Не го унижавай!

6. Не забравяй, че най-важните срещи в живота на човек са с неговите деца. Обръщай им особено внимание, защото няма как да знаеш кого точно ще срещнеш в детето.

7. Не се тревожи, ако чувстваш, че не си успял да направиш нещо за своето дете. Просто помни - направил си достатъчно, ако си направил всичко възможно.

8. Детето не е тиранин, който ще обсеби целия ти живот, не е и само създание от плът и кръв. То е скъпоценна чаша, която Животът ти повелява да пазиш и да разпалваш в нея творческия огън. Детето е "душа", дадена ти за съхранение. То не е твое притежание!

9. Обичай чуждото дете. Никога не причинявай на чуждото дете това, което не би желал да причинят на твоето!

10. Обичай своето дете такова, каквото е – неталантливо, неуспешно, обичай го и когато е пораснало. Общувай с него, радвай се, защото детето - това е празник, който все още е с теб!

Паметник на Януш Корчак и възпитаниците му