Днес е Световен ден на вегетарианството и по този повод решихме да ви споделим някои научни факти за ползите и вредите от този начин на живот.

Този вид хранителен режим се характеризира с отказ от консумация на месни продукти. Някои вегетарианци обаче си позволяват риба, а други – веганите, не само не консумират месо и морски дарове, но и всякакъв вид животински продукти, включително яйца и млечни.

През последните години вегетарианският режим на хранене придобива все по-голяма популярност. Данните сочат, че 30% от населението на Земята следва такава диета, а причините хората да се обръщат към този режим са разнообразни – от икономически през хуманни до здравословни.

Много хора стават вегетарианци заради здравословен проблем.

Медицината категорично е доказала, че вегетарианството предпазва от редица онкологични заболявания, сред които рак на стомаха, на дебелото черво, на панкреаса, на гърдата, на матката и на яйчниците.

Освен това отказът от месо понижава риска от сърдечно-съдови заболявания, които са причина номер едно за смъртност и при двата пола.

Тъй като растителната храна е бедна на холестерол, се наблюдава и понижаване на нивото на холестерол в кръвта. Това от своя страна води до намаляване на кръвното налягане, а оттам и на риска от проблеми със сърдечно-съдовата система.

Режимът на хранене, базиран на растителни продукти, също регулира и нивата на кръвната захар, като по този начин се превръща в ефикасен начин за превенция срещу диабет тип 2. Според някои проучвания вегетарианската диета може да подобри състоянието и при хора, вече страдащи от болестта.

В комбинация с изброените дотук ползи хранителният режим, изключващ месо, а и млечни продукти, ще спомогне за намаляване на индекса на телесната маса, сочи проучване на Оксфордския университет.

Подобрява се и общото състояние на организма, като се засилва имунната система, заради високото съдържание на витамини и минерали в плодовете и зеленчуците. Фибрите, на които е богата растителната храна, освен това подобряват работата на стомашно-чревния тракт и способстват извеждането на вредните вещества от стомаха.

Изключването на животинските продукти влияе благоприятно и върху регулирането на половите хормони, сочат лекарски проучвания.

Но няма как да не подчертаем, че наред с ползите придържането към вегетариански режим на хранене носи и редица рискове за общото състояние на човека.

Най-основният е свързан с липсата на витамин D и тези от група В, особено В12.

Витамините D, и тези от група В са от изключителна важност за организма, затова е добре вегетарианците, особено хората, които са изключили от менюто си и млечните продукти, да приемат добавки, осигуряващи им необходимото количество от витамините.

Веганите са изправени и пред проблем, свързан с недостиг на калций, затова е добре те да си наложат ежедневна консумация на семена от сусам или таханов сусам, който е изключително богат на калций.

Анемията и свързаните с нея ниски нива на желязо и хемоглобин също са възможен страничен ефект от вегетарианския режим на хранене, предупреждават лекарите. Те съветват придържащите се към растително ориентирано хранене да включат в менюто си варива и зеленчуци като спанак, коприва и лапад.

Те са богати на желязо, но то е нехематиново – тоест не се усвоява от организма напълно. За да се подобри усвояването му, трябва източниците на такъв тип желязо да бъдат комбинирани с храни, съдържащи витамин С.

Поредният проблем, с който се сблъскват вегетарианците, е свързан с липсата на достатъчно протеин. А той е от съществена важност за здравето на организма, като недостигът му може да окаже най-различни вреди върху човешкото тяло.

Една от най-честите, с която се сблъскват вегани и вегетарианци, е свързана с косопада.

Това е така, защото кератинът - веществото, осигуряващо здравината и структурата на косъма, е протеин, който тялото ни си набавя чрез приеманите животински продукти, разкриват лекари.

За да се предотврати окапването на косата и влошаване на състоянието на космените фоликули, неконсумиращите месо трябва да подберат хранителен режим, който да е богат на растителни протеини. Източниците на подобен тип протеин са варивата, ядките и семената, разкрива британската диетоложка Касандра Барнс.