Ето с какъв въпрос се обърна нашата читателка Л. към Rebel:
"Здравей Ребел, ще ти опиша ситуацията ми накратко - имам си приятел от 5 години, нещата между нас не вървяха и решихме да се разделим. След раздялата с него бях много самотна и объркана, но някак си успях да се съвзема и да продължа. Появи се един мъж, с когото започнах да си пиша всеки ден, той беше стар познат и за един месец доста хлътнах по него, защото умееше да борави с думите, няколко пъти си уговаряхме среща, като той я отменяше в последния момент, накрая излязохме два пъти и той спря да ми звъни и да ми пише. Приех, че той просто е несериозен и спрях да се интерeсувам от него. След това с приятеля ми се събрахме и продължихме наново, връзката ни върви добре, обичам го, но мисълта за другия мъж някак все се прокрадва в мен и аз изпитвам вина за това, знам, че нищо не правя, но ми е гузно, че мисля за друг. Знам, че мисля за него, защото не се получи нищо между нас и някак остана неизживяно, но все пак успя да ме накара да хлътна по него, аз изпитвам вина пред моя приятел, ще съм благодарна на всякакво мнение дори и критика :)
Ето какво я посъветва Rebel:
"Здравей Л.,
Ето the Rebel`s cut (супер кратката версия на отговора) – ти луда ли си?! Защо изпитваш вина за нещо, което първо не се е случило и, второ, вече е в миналото? Няма никаква причина или смисъл от това.
Ако се заемем по-сериозно със ситуацията и я разгледаме от различни гледни точки, ще видиш, че реално съм прав. Няма нужда човек да се чувства гузен, защото мисли и за други. Фактите и статистиката показват, че хич не си единствената и това се случва доста, доста често.
Тука ще си съчинявам малко :D, тъй като информацията ми за конкретния случай е доста ограничена.
Така. Обикновено „другите“ мъже, жени, хеликоптери и извънземни (вече не знам колко пола има и кой как се определя) се „появяват“ в определени моменти. И не, когато човек е най-щастлив, в най-хармонични отношения с половинката си или нещо подобно. Точно обратното, такива отношения възникват, когато нещо не е наред. Даже и без раздяла или каквото и да било. Просто ние, повечето хора, рядко забелязваме нещо, което към момента не ни интересува. Питала ли си се защо не си забелязвала стария познат, докато връзката ти е вървяла? Ами точно, защото не си имала нужда от него. Нито от друг някой, който да ти върне в някаква степен самочувствието или да ти запълни някакви други потребности (не, не точно тия потребности, но и дори и тях!).
Новият човек винаги има едно огромно предимство – той/тя/то е НОВИЯТ! Има какво да откриваш, а ние обичаме да откриваме. Има какво да те гъделичка – различни виждания за нещата, различен светоглед, различна концепция за живота. След 5 години с един и същ човек не остава много, много за откриване и се уморяваш. Започва прословутото вторачване в дреболиите и „какво ще вечеряме?“ се превръща в повод за градиозни скандали. Ако не знаете, „Какво ще вечеряме?“ е най-често задавания въпрос във всяка връзка :D.
Няма защо да си гузна. Просто няма причина. Това сме ние хората. Алчни сме. Искаме повече. Никога не ни стига. Затова и вървим напред по някакъв начин – емоционално, социално, технологично. Еволюция, брат! К‘во да се прави...
Аз смятам, че човек трябва да живее. Не вярвам в прераждането – всичко е тук и всичко е сега. Просто нищо не е на всяка цена.
Нямам представа защо сте се разделили с бившия текущ, но щом ти се прокрадват подобни мисли, може би имаш нужда от някакво разнообразие, което в тази връзка не получаваш. Нещо ново и нещо различно. Дългите връзки рано или късно се превръщат в домашен анцуг и стари пантофи (фигуративно казано), а на теб ти се иска нещо неудобно като чисто нови токчета на диско – от тези дето едва издържаш, ама пък как те гледа симпатягата, дето се е подпрял на бара :D.
Другият вариант е женското ти его да говори и да смяташ, че не си получила достатъчно, въпреки че си „хлътнала“. Отхвърлена жена – жив дявол, както е добре известно ;). Ако е просто егото ти – няма драми. Ще ти мине. Не можем да имаме всички, нито да ни харесват всички, нито всяка тръпка да е споделена. Няма как...
Ще е много хубаво, ако можеш да определиш дали се чувстваш отхвърлена или излъгана или наистина мислиш за друг. Пак казвам – нормално е и няма нужда от притеснения или гузни мисли. Има нужда от яснота какво ти липсва и дали това не е причина за раздялата. Ако това остане неизяснено и ако не се постараеш да го решиш, в отношенията си е твърде вероятно да получиш същия резултат - нова раздяла и абсолютна загуба на време.
Все пак не разполагам с всички данни и това са моите скромни мисли и разсъждения по случая ;)
Поздрави,
Rebel."
Rebel отговаря на всички онези въпроси, които искате да зададете, но не успявате да го направите по една или друга причина. Отпуснете се, не се притеснявайте да питате, ще останете изненадани колко дълбоко познава Rebel женската душа. Вашите въпроси изпращайте на askrebel@woman.bg. Voila!
