Eто с какъв въпрос се обърна наша читателка към Rebel:
"Здравей,
Аз съм една жена на 33 години. За това житие и битие съм натрупала доста случки в живота си, включително да стана майка, да напусна мъжа си и да преживея още какво ли не. Познавам вкуса както на солта и лимона, така и на захарта, като всеки нормален човек. Няма да споделям лични драми, нито пикантни истории. Не съм светица, нито пуритан. Живея като всеки нормален, модерен млад човек. Смея да твърдя, че съм реалист. Широко скроен човек съм.
Но забелязвам една тенденция и ми се иска да чуя мнение по въпроса.
Смяташ ли, че живеем в епохата на секънд-хенд стоките и джънк-фууд отношенията? Модерно е да рециклираш, но в същото време е срамно да поддържаш постоянни и искрени взаимоотношения. Срамно е да обичаш, да се влюбваш, да бъдеш откровен, старомодно е. Модерно е да да си развратен, да си кучка или мръсник, етикети на пошлост и празна куха обвивка. Празни отношения, като празни калории, храна за бууст, но не и за мозъка и душата, джънк фууд.
Защо вече е по-лесно да замениш някого с нов, отколкото да запазиш и да се бориш за Онзи, Истинския и Стойностния Човек, с главно Ч, който е изчезващ вид.
Този, който пише и говори грамотно, използва кирилица и думи, вместо емотикони. Този, който може да те разсмее със спонтанността си, а не със заучени цитати от снимки във фейсбук; този, който има собствено мнение и го отстоява, а не се слива със стадото; този, който не държи да се хареса на всички, онзи, различният, странната птица с всичките му характерни особености. Този, който не гледа затъпяващи риалити формати, от които се чувстваш сякаш след лоботомия, а живее в реалността. Този, който не снима изгрева, за да го сподели във фейсбук, а седи мълчаливо на прозореца с чаша горещо кафе и му се наслаждава.
Приятели, любовници, семейство за еднократна употреба. Това ли стана нашето общество? Тъжно ми е, носталгично ми е. Мъчи ме онова странно чувство, празнотата, за нещо безвъзвратно изгубено. Времето, в което хората държаха и се ценяха един друг. Времето, в което беше важно какво правиш, а не какво показваш и казваш. Времето, когато думи като "морал" и "ценности" не бяха архаизми."
Ето какво ѝ отговори Rebel:
"Здравей,
На всяко нещо му идва времето, явно. Но както казват, по-добре късно, отколкото никога. Понякога очевидно съм бавен. И то доста.
На този мейл няма как да ударя късата версия. И тъй като съм ужасно закъснял, ще се постарая.
Дали смятам, че живеем в епохата на секънд-хенд стоките и джънк фуд отношенията? Ами не. Не смятам. Категорично. По-скоро си мисля, че живеем в епохата на масовите истерии, но колкото повече години си минават, толкова повече започвам да разбирам, че това не е нищо ново и такава е човешката природа. От гладиаторите до днес нещата са се променили твърде малко. Сигурно и тогава е било много важно как ти е нагъната тогата или каква точно закопчалка за наметало използваш, колко коня или камили имаш, колко роби или сандъци със злато притежаваш. Да, модерно е да рециклираш, да си веган и да си изключително прост.
Даже „прост“ не е точната дума. Модерно е да си примитивен! Разликата между всяко едно друго време и сегашното според мен е, че в момента имаме много бърз достъп до всяка информация. Разбира се, предпочитаната употреба на този достъп НЕ е за нещо смислено и полезно, а колко е черна жената на внука на кралицата и колко точно е бременна (например!). На кой, по дяволите, му дреме за някакъв рижав, роден от векове на кръвосмешения, английски цървул? Великобритания не е империя от почти 100 години, но на хората продължава да им е интересно. Ако ме разбираш:D.
Не съм съгласен, че е срамно да се влюбваш. Нито сега, нито когато и да било. Това не е по желание. Поне в идеалния случай... Да си влюбен е в топ 3 на най-яките неща и тогава не ти дреме за нищо, както сама знаеш. Някак си спираш да виждаш нещата, за които ми пишеш. Не те дразнят, не те касаят, не ти влияят.
Да обичаш и да поддържаш постоянни искрени взаимоотношения е много трудно. Трудно е да правиш компромиси със себе си. Някои хора никога не се научават. А за да си в някаква здравословна връзка, се налага. Освен ако не си някакъв невероятен късметлия и намериш човек, който да те приема на 99%(100% е в зоната на абсурда), а на всичкото отгоре да имате и едно и също виждане за битовизмите :D А да, и да имаш отговор на въпроса „Какво ще вечеряме?“ за 7-8 години напред.
Обичането изисква. Изисква от самите нас. Изисква усилия, понякога и жертви. Изисква разбиране, емпатия, желание да откриваш другия. Постоянно, всеки ден, всяка минута. Изисква да продължаваш да търсиш, когато вече знаеш всяка гънка на съществото срещу теб. И физическа и ментална, и духовна, и всякаква. Хората го знаят. И не им се занимава :D. А и за какво им е? За какво им е, когато има и други опции, по-лесни варианти. Когато може да се консумира. И не да консумираш другите, а безжалостно да консумираш собствените си емоции (По тази тема ще напиша цяла статия! Скоро! Обещах!). Затова и на разни хора им се струва по-лесно и интересно да заменят партньорите с нови. Твърде вероятно планът е бил такъв от самото начало, така че нищо кой знае колко изненадващо. Консумация, брат! Самоизяждане на емоции и голямо удоволствие. Ха-ха! Принципно всички го правим, но към това лесно се пристрастяваш и тогава цялата тая работа се превръща в проблем.
Да си откровен също не е лесно, а и никога не е било модерно. Повярвай ми, хората не желаят да чуват истината. Искат да чуят само собствената си истина и винаги е било така. Не ми пука кой какво твърди – нещата са такива. Ако някой е скучен и му кажеш, че е скучен – няма да ти повярва. Ще излезе, че нищо не разбираш от скука, плетене на една кука и изобщо от нищо :D. Преди 2 седмици имах подобна случка – блея в един разговор и получавам въпрос – „Скучни ли сме ти?“. Отговорих с най-искреното и неемоционално „ДА!“, казвано някога във Вселената. Реакцията? Някакъв неадекватен смях. Нещо промени ли се? Абсолютно не. Хората имат защитни механизми и в някакъв момент съзнателно или не решават, че да казваш истината не е много на оферта. По-добре е да казваш каквото искат да чуят, защото има ползи и всички те харесват. Даже има хора, които в момента четат това, но няма и на себе си да признаят, че така им е по-удобно, че им е по-добре да не са откровени и така животът е по-лесен.
Нещо много се разпрострях и Главната ще ме бие. Последно за заменките – проблемът на Най-Най-Най Човека, е че той не е постоянно такъв. Никой от нас не е и НЕ БИ МОГЪЛ да бъде най-стойностният, най-истинският, Онзи, Онази и всичко останало, постоянно и през цялото време. И дори хипотетично да приемем, че някой може да го постигне, то тогава няма да го виждат по този начин. В живота няма статичност. Всичко се движи и променя, дори и бавно, дори и да не го виждаме. Процесите са там и работят. По-често не в наша полза, нито в полза на свръхсъществото. Напоследък си мисля, че изневярата е неизбежна, но не непременно лоша.(И по тази тема статия! Скоро! :D)
Приятели, любовници, семейство за еднократна употреба?! Не. Сигурно се случва, но всеки има собствени цели, собствена глава и собствени избори. От теб самата зависи какво ще избереш и за какво ще се бориш или ще си даваш зор.
Няма защо да ти е тъжно. Това е просто момент и предполагам, че с такова забавяне отдавна е преминал. За „морал“ и „ценности“ имам много особено мнение, но съвсем ще се отплесна, ето защо ще ги оставя и тях за следващ път. Сори.
И да завършим с това, с което започнахме. Смятам, че живеем във време, в което всичко е твърде лесно достъпно – чувства, емоции, секс, информация и хората хич не са склонни да се откажат от собствената си свобода и да поемат отговорност за изборите си. А може би всяко време е такова и ние просто философстваме на база на текущия си опит? Кой знае. Горе главата!
Айде, докогато там..."
