„Извинявам се, че ви обидих“. Или: “Извинявам се на всички, които се обидиха“. Двете изречения имат различни нюанси. И познайте кое от двете използва вицепремиерът Валери Симеонов, когато на фона на уличен гняв и протести, най-накрая се обърна към протестиращите „кресливи майки с уж болни деца“.

Само час по-рано Симеонов заяви в ефира на БНТ, че бил откровен за майките на деца с увреждания и нямало за какво да се оправдава за думите си. „Ако се бях извинил, вие щяхте ли да повярвате, че е искрено, като ме познавате?“, попита риторично той. И ето, докато осмислим интервюто, вече гледаме как вицепремиерът променя поведението си, което прави цялата ситуация още по-обидна и спекулативна.

И така, от устата му се изтърколи закъсняло, измъчено, гарнирано с уговорката, че не било нарочно, но все пак някакво извинение.

Извинението не беше продиктувано от искреност и стана прозрачно ясно, че идва или по принуда от страна на коалицията, или заради натиск от премиера, или понеже чупенето на пръсти и оправданията не помагат. А може би защото идват избори, а опозицията иска отстраняването му. Независимо коя причина е надделяла най-много над прословутото му упорство, Симеонов застана пред камерите и превърна прошката от човешки жест в евтин циркаджийски номер.

Но той не минава.

Въпреки „извиненията“, протестиращите майки и бащи на децата с увреждания, както и хората, които ги подкрепят, ще продължат протестите. И трябва. Защото Симеонов е само едно от проявленията на костеливата, прогнила и неефективна държавна система, застинала в миналия век и като законодателство, и като условия за индивидуални грижи, и като финансова подкрепа.

А от днес протестиращите имат още едно, много сериозно при това, основание да останат на жълтите павета: в ролята на ресорен вицепремиер същият Валери Симеонов има вероятност да оглави догодина Националния съвет за интеграция на хората с увреждания – едно меко казано дебелокожо и доста байганьовско развитие на ситуацията.

Но докато уличното недоволство продължава, вкопчилите се във властта се държат, като че ли системата си е все така „стабилна“ - нищо че отвсякъде се клати. Единствената стабилност, обективно погледнато, е в това, че невъзмутимият „елит“ винаги е прав, а гражданите отново излизат виновни, неблагодарни и „клатещи статуквото“.

Ето защо съжалителният пирует на Симеонов е също толкова вбесяващ и унизителен, колкото и „извадените от контекста“ цитати за „кресливите майки с уж болни деца“.

Години наред ни обиждат

През годините българският народ многократно е обиждан от политиците. И редовното, звучащо като назубрен текст, твърдение на какви ли не овластени костюмари, си е все същото: че думите им били „извадени от контекста“.

Извън контекста бяха много реплики през годините. Някак не бяхме доразбрали оплакването на Вежди Рашидов, че българите „и за чеп за зеле не стават“. Извън контекста беше и откровението на Иво Христов, че „80 процента са дебили“.

Точно както нескритата омраза към гласоподавателя, така и извиненията на тези хора винаги са „извън контекста“, винаги са обвързани с някакви условности и шикалкавения и никога не са право в целта.

Единственият начин за извинение и поемане на отговорност в политиката се нарича оставка.

Всичко останало е просто лъжа, прах в очите. В жестоката политическа игра по целия свят онези, които се извиняват, издават поражението си. Така те правят признание, че са оплели конците, издънили са се, сгрешили са и е време да се заемат с друга дейност.

Не и в България. Тук нито извинението е извинение, нито играта е по правилата. За да не се „изпусне кокала“, ни се пробутват нелепи съчинения пред камерите, имитират се извърнати в земята погледи и състрадание, изчаква се 2-3 дни и когато настане затишие – всичко продължава по старому.

И понеже сме държава, в която имаме традиция на прошката – дори отбелязваме такъв празник – следва резонният въпрос: Трябва ли всички ние като общество да простим на Валери Симеонов, че обижда част от гласоподавателите, заради които е в парламента? И ако му простим, дали той би оценил това и би се променил?

Е, яйцата и тоалетната хартия пред централата на НФСБ снощи дадоха най-красноречивия отговор.