Ако ви трябва универсален подарък, който не признава пол, етнос, религия, още по-малко политическа принадлежност, вече го имате. Зад искрящо синята си корица „Котката на Сократ” крие 1000 духовни предизвикателства, които ще ви припомнят думите на Ницше: „Трябва да носиш хаос в гърдите си, за да родиш танцуваща звезда.” А художественото оформление на Кирил Златков е същински подарък за естетите!

Тази книга не се подмазва, нито се заяжда. Тази книга не гледа на читателя отвисоко, макар да наставлява: Не мъдрувай, а мъдрей! Тази книга пита какво са познанието и заблудата, характерът и личността, любовта и омразата, литературата и живописта. Съпоставя красивото и грозното, природата и Бог, живота и смъртта. И щедро повелява: Не преставай да се учудваш на себе си! Което навярно значи, че не бива да се боиш от грешки. Впрочем… ако момиче забременее от неизвестен, това непорочно зачатие ли е, как мислите?

Венцеслав Константинов е пъстра личност с неизбродим талант. Роден през 1940 г. в София, той завършва германистика и философия в СУ „Св. Климент Охридски”. Пише дисертация за влиянието на немския литературен експресионизъм върху българската поезия от периода между двете световни войни. През 1976 г. радиотеатърът на БНР представя неговата драматична новела „Ангелогласният”, за живота на Йоан Кукузел. Мъдролюбието му намира израз в прекрасни книги с есета и афоризми, в студии, статии и радиопредавания върху немската, австрийската, швейцарската и българската литература.

Достатъчно е да изброим „Флейтата на съня” (литературни етюди), „Гоблен, извезан с дяволски опашки” (есета), „Тайният живот на дъжда” (афоризми), антологията „Великите немски поети от ХІІ до ХХ век”, стихосбирката „Невидимите сигурни неща” и „Подковаване на скакалец. Роман в спомени”. Чрез преводите му до българския читател стигнаха творби на Макс Фриш, Бертолт Брехт, Ерих Мария Ремарк, Стефан Цвайг, Фридрих Дюренмат, Валтер Бенямин и други световни писатели.

Избрани афоризми от „Котката на Сократ”

*Не се смей на младежките си грешки – няма да ги повториш.
*Преводът е като жена – може да е верен, хубав, но без обаяние.
*Има една причина да заживееш с някого и много – да се разделите.
*Непоклатимият човек е паметник на самия себе си.
*Остроумията на малкия човек дразнят, безсмислиците на великия – очароват.

*Лошото на любовта е, че не свършва едновременно.
*Любов има само от пръв поглед – вторият е съображение.
*Любовта убива времето, времето убива любовта
*Любовта по-лесно преминава в омраза, отколкото в безразличие.
*Всичко, което кажеш на жена, ще бъде използвано срещу теб.

*Премълчаната истина с времето става лъжа.
*Престанеш ли да преосмисляш живота си, започваш да остаряваш.
*Солидното образование е горделиво прахосано време.
*Великото щастие загива от собственото си величие.
*Умът остарява по-бързо от сърцето.

*Живееш не с това което имаш, а с онова, което нямаш.
*Износваш мъката като дрехите си – докато се прокъсат.
*Уважавай правото на жабата да ухапе щъркела, преди той да я изяде.
*В красотата на Природата се таи усмивката на Бог.
*Сократ не разбира котката си, но котката го разбира.

Автор: Юлия Пектова