Жестокият разстрел на млада жена от квартал „Надежда“, а по-късно и на едногодишно ѝ момиченце край Горни Богров, шокира всички. Убиецът е мъжът, с който жертвата е живеела на семейни начала, разбрахме снощи преди лягане или тази сутрин с първото кафе. МВР даде пресконференция, за да изясни ужасната семейна трагедия, част от която са скандали, заплахи, жалба за психически тормоз и законно притежавано огнестрелно оръжие. Шокът е обясним, но не и крайните емоционални реакции, които отново първосигнално заляха социалните медии.
Отново недобронамерено се правят прибързани изводи на едро, появяват се истерични крясъци за и против Истанбулската конвенция, не липсват спекулативни и опасни твърдения, че „всички мъже са потенциални убийци“, а „всички жени – потенциални жертви“... Отново се вади вода от сто кладенеца, за да се докаже, че „насилието има мъжко лице“ или че за всичко е виновен „разпадът на традиционното семейство“.
Но нека този път да се абстрахираме от изнасилванията и убийствата от страст. Нека излезем от общия знаменател на бруталните побои от ревност и от престъпленията в графата „насилие срещу жени“. Нека не се подвеждаме по първичните си реакции, защото те ни отдалечават от същината на проблема.
Нещата изглеждат по-различно, стига само да се откажем от предразсъдъците и обобщенията за „домашното насилие“ и да коментираме фактите.
Ето каква е общата картинка, която всеки криминалист вижда отдалече: за последните години в България се случват еднотипни повтарящи се модели на убийства, извършвани с огнестрелно оръжие от мъже срещу техните (бивши) партньорки.
Общото между всички тези случаи е не само методът на извършване на убийствата – с лично притежавани пистолети или пушки, не само подходът - планирано предварително и хладнокръвно, но и още нещо: обикновено преди престъпленията са подавани сигнали в полицията за заплахи. Имало е явни проблеми и конфликти, с които са били наясно близки, роднини, приятели на жертвите.
Кървавата драма в квартал „Надежда“ не прави изключение от тази тенденция.
Затова трябва да сме много внимателни върху кого стоварваме вината за зачестилите случаи на подобно тежко насилие. Нека не обвиняваме само „превъртелите мъже“, а по-скоро честно да си кажем: полицията явно или несъзнателно неглижира случаите, в които има оплаквания за домашно насилие. Като не си прави труда да проверява какви са хората, който отправят подобни оплаквания и техните половинки. Като не затяга процедурите за издаване на разрешително за притежание на огнестрелно оръжие. Като подценява битовите конфликти и оплакванията.
Така отново остават съмнения, че убийството в „Надежда“ е можело да бъде предотвратено. От информацията, дадена от Прокуратурата и МВР на обща пресконференция, става ясно, че миналия четвъртък 26-годишният служител в охранителна фирма Викторио Александров се е разделил със своята половинка след серия скандали. На следващия ден той е подал жалба в МВР за психически тормоз от страна на бившата си жена.
На този етап полицията вече би трябвало да е наясно, че, бидейки охранител, Александров притежава лично оръжие. Впоследствие е много вероятно да се окаже, че подаването на жалбата е част от вече планирано убийство, защото очевидно е имало заплахи от негова страна към жертвата. Защо иначе през уикенда бащата на младата жена ще пренощува при нея и защо близките ѝ ще бъдат така загрижени за нейното здраве, че веднага да разбият врата на апартамента, още при първото съмнение, че може да се е случило нещо лошо?
Всичко това показва, че младата жена се е страхувала – и то напълно основателно. МВР спомена за тази вероятност по време на пресконференцията, но не каза какви са предприетите действия, за да предпазят жертвата от нейния партньор, който на всичкото отгоре притежава оръжие.
Затова и пак полицията действа като „след дъжд – качулка“.
Ясно е, че разследванията при такива случаи са трудни, енергоемки и изискват по-голям капацитет, но пък толкова ли е трудно предварително да се проверява психическото състояние на притежателите на огнестрелно оръжие и – с особено голямо внимание - при подаване на жалби и сигнали за домашно насилие? Нима е невъзможно да се отнема оръжието на хора, които са в конфликтна семейна ситуация? Нима на подобни хора не може да се предложи някакъв вид консултация, за да не „превъртят“ в един момент?
Миналата година на 18 август Венцислав Василев застреля публично 22 години по-младата си съпруга с 5 куршума, защото тя искала да се разведе с него. В семейството имало скандали и побой, а МВР са били наясно с това, защото съпругът имал издадена ограничителна заповед да не доближава жената на по-малко от 100 метра. Наистина ли никой не е проверил, че в миналото той е притежавал огнестрелно оръжие, и, макар с изтекло разрешително, може би все още го пази някъде?
Само преди по-малко от 2 месеца бивш пожарникар застреля 33-годишната си половинка, 12-годишния ѝ син и 15-годишният ѝ племенник в Самоков, след което се самоуби със законно притежавания си пистолет „Макаров“. Мъжът не понесъл раздялата, затова решил да стреля. Никой не е можел да предвиди подобен развой на събитията, но нали професии като пожарникари, полицаи и военни се водят рискови, затова и пенсионирането става на ранна възраст... Толкова ли е трудно да се държи и актуализира база данни с психологически профил на бившите служители на органите по сигурността и охранителните фирми, които притежават оръжие?
Подобни убийства се случват поне веднъж месечно в България и основната част от тях са битови. Но вместо да търсим задължително вината в „откачените мъже“ и „разпада на ценностите“, може би е крайно време да изискваме промени в закона. И най-малкото да разсъждаваме трезво: може би все пак липсата на превенция при такива случаи звучи като реална причина и те да зачестяват толкова. Не е причина „борбата между половете“. Защото такава всъщност няма.
