Ако можехме да четем посланията на душата си, щяхме да узнаем много за себе си, за своите проблеми и за начините да ги решим. Но за жалост езикът на тези съобщения често ни е непознат. Как да го разшифроваме?

Една най-обикновена сутрин. Семейството се събира за закуска. Всички си говорят точно така, както и предната вечер – нали през нощта нищо ново не е станало. Но нима всеки от нас не е преживял невероятно пътешествие през тези часове? Мозъкът ни е съчинил за нас една заплетена история – и ние сме я преживели като напълно реална. Но се събуждаме и продължаваме да живеем, сякаш нищо не е станало.

Понякога запомняме сънищата си в подробности. Друг път в паметта остават само някои епизоди или емоции – страх, вълнение, радост. В редки случаи можем да разкажем на някого за това, което сме преживяли – или да намерим в сънищата си сигнали и насоки. За разлика от предците си ние не вярваме, че сънищата са ни пратени свише, гледаме с присмех на съновниците, в които образите от сънищата се тълкуват еднозначно… Но как да възприемаме сънищата си и какво да правим с тях - все така не знаем.

Да попаднеш в страната на чудесата

Защо човешкият мозък всяка нощ извършва тази сложна и фина работа – да плете сънища? Сигурно не е само за да можем в будно състояние да узнаем и разберем нещо – нали иначе щяхме да си спомняме добре сънищата? Но според психотерапевтите сънищата са един вид психически метаболизъм. В тях на символно ниво се преиграват наново или разрешават вълненията, които сме преживяли през деня. Благодарение на това психиката сама се стабилизира, балансира и лекува.

Но това не е единствената функция на сънищата. Те ни откриват онези страни на душата, които трудно можем да разберем и усетим в будно състояние. Чрез тях подсъзнанието ни общува с нас. Психоаналитик ще ви каже, че сънят показва потиснатите желания. Гещалт-терапевт ще ви каже, че получавате в символична форма вътрешните си конфликти, че сънят ви дава подсказки как да ги разрешите.

Страната на сънищата е цял един свят – и всеки извлича от него онова, което сметне за нужно.

Други психотерапевтични школи подчертават различни аспекти на работата със сънищата. Освен това има и различни видове сънища. Например, детските сценарни сънища помагат на малкия човек да разбере какви характерни ситуации ще срещне в живота си и на какви ресурси може да разчита. Сънищата-„посещения“, в които виждаме покойните си роднини, могат да ни дадат връзка с рода. Когато сме болни, сънят може да ни подскаже начини да се излекуваме. А има и сънища-предсказания, които още не са обяснени научно. Всичко това ни дава един огромен материал, в който се съдържа нещо ценно.

Да чуеш неразбираеми думи

Неприятно е важното послание да остане неприето, защото е изказано на непознат за нас език. Може би без помощта на опитен психотерапевт няма смисъл дори да се опитваме да разберем този език? Психолозите не смятат така. Според тях е напълно възможно и много полезно да работим самостоятелно със сънищата си.

Много хора, без да се обръщат към психотерапевт, умеят по свой си начин да разбират сънищата си, да извличат от тях някакви подсказки – и това им помага да живеят пълноценно. Но този навик изисква да имаш култура за общуване със сънищата. Началото може да се положи в семейството – ако майката или бабата обръщат внимание на сънищата си и разказват как ги тълкуват, то и детето ще израсне с усещането, че това е интересно и нужно. Но най-важното все пак са собствените ни усилия – четенето на книги на тази тема, размишленията, обсъждането с други хора. Това е мащабна и постоянна вътрешна работа над себе си.

Полезно е да записвате сънищата си сутрин. Така ще упражните умението си да се настройвате към подсъзнанието, а психическата енергия ще започне да циркулира по-активно между съзнателното и несъзнаваното, за да разберем второто по-добре.

Нови начини да четете посланията на душата си

Повечето от нас насън виждат основно визуални образи и чуват реч. Ако обаче се включат други модалности – резки звуци, миризми, телесни усещания – това е сигнал, че трябва да ги изясните. Важни са и повтарящите се сънища – посланията, които не искаме или не можем да чуем в продължение на дълго време. Ако обаче въпреки всичките ви усилия някакви „натрапчиви“ сънища продължават да остават неразбрани – време е да се обърнете към специалист. Какъв, обаче?

Да станеш по-цялостен

Работата със сънищата в гещалт-терапията се базира на идеите на Фриц Перлс – съзнанието не е интегрирано, то е раздробено – и някои части от него ние отказваме да приемем за свои. Тези отделни части намират израза си в персонажите от сънищата ни. Например човек, който не приема агресивната си страна, може да сънува кошмари, в които действат злобни, нападащи същества. А образът на летяща птица най-вероятно показва стремеж към по-леко и свободно отношение към живота.

Основната ни задача според Перлс е да станем по-цялостни. Един от начините да го направим е да изживеем историята на персонажите в съня си и да си присвоим емоциите им. Перлс е разглеждал донесения от клиента му сън като сценарий, по който заедно с терапевта се създава „филм“.

Терапевтът действа като режисьор – той помага на клиента да се вживее поетапно във всеки един образ и задава въпроси, за да разкрие същността на всяка роля. А клиентът, като актьор се превъплъщава в персонажа – движи се с характерната за него пластика, разказва за себе си от първо лице и в сегашно време: „аз чувствам, аз искам“. При това могат да говорят не само хората и животните, но и предметите и природните явления – книгата, лампата, бурята, вятърът… Постепенно човекът, сънувал съня, узнава и приема онези качества на личността си, които преди е отхвърлял.

Да направиш невидимото видимо

Арт-терапевт би ни предложил да покажем съня си чрез рисунка, скулптура или движение. Когато разказваме на някого съня си, ние не можем да предадем всички нюанси на мисловния си образ и слушателят си го представя по свой начин. Но арт-терапията помага сънят да се направи видим. Работейки над рисунка, терапевтът и клиентът заедно гледат какво се случва, какви са нюансите в цвета и композицията, присъства ли сънуващият и какво преживява. Така той разбира и преживява тези чувства. После се преминава към трансформация. Терапевтът казва „Сега, в будно състояние, вие можете да станете господар на съня си, да го догледате, ако е бил прекъснат, да го промените така, както ви се иска“.

Може да се използва и танц. Клиентът изобщо не е задължително да прави грациозни движения – в арт-терапията за танц се смята дори навеждането на главата или вдигането на пръст. Целият душевен опит, включително и полученият насън, се отразява на телесно равнище. Арт-терапията позволява на тялото да се прояви в буквален и символичен смисъл. Достатъчно е да си представите, че сега сте в същия сън – и вашата поза, дишането ви и поклащанията ви ще издадат много неща.

Трансформацията може да стане и на телесно ниво. Някои движения можем да променим умишлено, а други промени стават спонтанно. Мъдрото човешко тяло сякаш само знае какво да прави – и трябва да се доверим на този процес. Ето и един пример от практиката на арт-терапевт.

34-годишната А. предлага да се работи над един сън. „Аз седя, гледам как навън вали, спокойна съм. Дъждът ме обгръща и приема“. По време на сеанса тя рисува образа на тази жива и приемаща вода и, изпитвайки предизвиканите от нея емоции, започва да танцува и да пее – и сама се изненадва от гласа си. „Значи можел да звучи толкова свободно! Мога толкова лесно да изразявам себе си!“, учудва се тя. За нея, обикновено потисната от чувство за срам и вина, това е важна метафора – тя има собствен глас! И това е първата крачка към това да бъде себе си, вместо да се ориентира постоянно по мнението на околните.

Два класически подхода

Двама титани, станали основатели на психоанализата – Фройд и Юнг - са имали различно отношение към сънищата и разногласия по този въпрос.

„Бащата на психоанализата“ Зигмунд Фройд е наричал сънищата „царски път към несъзнаваното“. Според него в тях се проявяват изместените и потиснати желания – но не в буквална форма, а в метафорична. И ако искаме да разберем смисъла на съня си, трябва да дешифрираме образите от него, да разберем какво „означаемо“ се крие зад „означаващото“. За целта Фройд е предложил метода на свободните асоциации. Идеята е пациентът да измисли поредица от асоциации с първоначалния образ от сънищата си, докато не стигне до болезнена за него тема.

Междувременно Карл Юнг е критикувал този метод, смятайки, че тази верига от асоциации така или иначе води до първичните отношения дете-родител. Защо изобщо да анализираме сънищата, ако отговорът е ясен предварително? Вместо това Юнг предложил метода на циркуларните асоциации, в който към един и същ първоначален образ се измисля цял „облак“ от асоциации. При това той разграничавал образите, породени от житейския контекст на сънуващия, от онези, които се зараждат в колективното несъзнавано.

От тези две класически концепции произхождат всички последвали методики за работа със сънищата.

Да го изживееш наяве

Психодрамата се базира на драматична импровизация – и сънят трябва да отговаря на общия ѝ принцип. Психодрама-терапевтите работят с онези неща от разказа на клиента, в които се усеща енергия – или пък напротив, енергия няма, въпреки че би трябвало да има, например, ако човекът говори безучастно за травматични събития.

Може да се работи с повтарящи се сънища, със сънища-сериали, със сънища, будещи силни чувства. В групата сънят се разиграва като постановка, в която главното действащо лице е сънуващият. За начало се прави фокусиране. Терапевтът помага на клиента да си изясни целта на сеанса. Какво би искал? Да проучи съня, да го догледа, да го промени? Когато си представи ясно целта си, се започва работа по него.

В първата част се разиграва сцена на заспиване, когато клиентът сякаш влиза в съня си. Тогава може да му се зададе въпросът за какво е мислил преди заспиване – и това може да даде насоки за предстоящата постановка. Втората част е разиграването на съня, в което участниците в групата изпълняват зададените от протагониста роли на персонажи от съня. В психодрамата винаги има и „огледална позиция“, в която клиентът може да излезе, за да погледне случващото се отстрани.

В процес на работа терапевтът задава въпроси: „И какво стана после? Какво изпитваш сега? Какво искаш да кажеш?“, помагайки на протагониста не само да прегледа наново сюжета, но и да разбере какво се случва там и да се доближи до чувствата си. И за финал идва третата част – сцената на събуждане. Терапевтът казва на клиента „Ти се събуждаш, ти си сънувал сън, в който ти си… Какво е първото ти чувство след събуждане? Разбра ли за какво е ставало дума в съня?“. Следва обмен на впечатления – участниците в групата разказват какво са изпитали в своята роля или като зрители.

Виждайки съня от различни гледни точки и от различни роли, клиентът открива неподозирани преди неща. Благодарение на това стереоскопно виждане се извличат символите от съня и се проумява смисълът му. Тогава се преодолява и тревогата, свързана със съня.