Винаги съм знаела, че професорите в университета са ми спестявали някои важни подробности, но когато един път попитах преподавателката по литература как точно ще позная мъжа на живота си, тя смотолеви нещо набързо, а след края на лекцията ме извика за 5 минути в коридора. "Виж какво, може и да не го познаеш никога. Важното е да вярваш, че си го намерила във всеки следващ, в когото се влюбваш. Разбираш ли? Любовта е процес, не е случка. Ако вярваш, че любовта винаги е с теб, тя ще бъде. Ако все се чудиш намерила ли си я, може и никога да не я срещнеш. А тя ще си стои на дивана до теб и ще си дъвче спокойно мусаката за вечеря..."

Сега ако си мислите, че когато бях на 20, разбрах какво ми казва тази жена - грешите. Хич не проумях как работи системата с любовта. Мисля си за думите ѝ обаче, докато обикалям Венеция тази есен. Пия чаша горещ шоколад на малка масичка насред Сан Марко, а камбаните все така отброяват часовете до залез.

Но ако има нещо, което знам, то е , че все още за щастието няма ценоразпис. Важното е да научиш първия урок - да не се страхуваш да мечтаеш и да бъдеш достатъчно смел, когато сбъднеш мечтите си, да им се насладиш. Ама така истински. Без паника. Без да си мислиш "Леле, наистина ли ми се случва... Ами сега какво да направя?". Просто понякога е важно да умееш да си казваш "Ех, ами това беше. Стана. Точно толкова хубаво е, колкото ми се искаше."

Точно по този начин гледам на това пътуване до Венеция. Вярно е, че през последните няколко дни водата се вдига и островът буквално потъва на метър в морето. Ако сутрин минеш по една уличка, до следобед нея вече я няма - заляна е от вода и ти започваш да се луташ из влажните лабиринти и да търсиш сух път някъде по маршрута, по който някога минавал Казанова, навестявайки любимите си жени. Но пък в тази мокра, с дъх на плесен, мъх и влага Венеция има нещо, което не може да се опише с думи.

Тое някаква тайна. Чувам я в разговорите на старите стъклари край пещите в Бурано, на братята рибари в крайните квартали на острова, които се ядосват, че нищо не са хванали и тази вечер. Венеция е изживяване, което можеш да усетиш, само ако се разходиш из винарните в малките улички по здрач. Когато надникнеш през прозорчетата на ресторантите със звезда Мишлен, в които единственото осветление все още са свещите. Венеция всъщност е някъде в гъстата пяна на капучиното, което сервират рано сутрин край Риалто с гледка към Канале гранде. Дали има някаква магия в този странен свят, в който гондолиерите пеят шансони за най-легендарната любов на света? Няма как да няма.

За мен обаче магията винаги е била в пътешествието. Обожавам да пазарувам и да пътувам. Откакто мога за 50 лв. да летя до Болоня или Бергамо, гледам поне веднъж годишно да оставам за един уикенд във Венеция. Истината е, че това изобщо не струва толкова, колкото си представяте. С пътешествията често е като с мечтите. Трябва просто да се осмелиш да си го пожелаеш. И да знаеш как да го направиш изгодно, разбира се!

Аз лично вече съм научила всички трикове. Купувам билети за самолета поне месец по-рано, извадила съм си кредитна карта на DSK-Wizz Air и с нея имам абсолютно безплатно членство в Wizz Discount клуба (тоест поне по 20 лв. намаление на почти всички билети) и не на последно място - колкото повече пазарувам с тази карта, толкова повече точки трупам, с които поне веднъж годишно мога да си позволя да си взема билет за самолета, който ми излиза абсолютно безплатен.

Искаш ли и ти да разбереш как да пазаруваш и да пътуваш изгодно. Виж как можеш да го направиш Т У К: