За това как се гледа на възпитанието на децата в Страната на изгряващото слънце разказва Юлия Енхел – основател и президент на компания Enhel Group. Тя често се отбива в Япония по работа и е прекарала там доста време.

Енхел вече е свикнала с невероятната работоспособност на местното население, с хотелите-капсули, с обедите от десет ястия и с предложенията да смени разкошните си обувки с удобни чехли. Но тя все още се опитва да разбере много неща – например дзен-философията.

"За мен Япония е страна на откритията. Преди всичко беше невероятно да срещам навсякъде изключително добри деца. Японските деца са приветливи и възпитани. Нито веднъж не съм виждала да изискват от родителите си играчка или някакво лакомство. Нито пък съм виждала бурни детски истерии, свързани с отказа на мама и татко да изпълнят някое желание. Тук всичко е пропито с уважение и топлина!", разкрива Юлия Енхел.

Когато всичко е позволено

Мнозина твърдят, че японската система за възпитание „икуджи“ стресира децата. Да, за нас, европейците, тази педагогическа система е доста сложна и дори парадоксална. Но няма никакво съмнение, че тази система работи.

Представете си следната ситуация – майка с малко дете влиза в магазин за козметика и парфюмерия. Детето понася стоически безцелното обикаляне между витрините през първия половин час. А после, след като се умори от еднообразието, преминава към активни действия. То отваря кутийките с кремове, пръска с парфюмите, разлива на пода гелове и пяни за коса. Но никой наоколо не се дразни от това. Напротив, хората по-скоро се умиляват! Възрастните не само че не правят забележки на детето, но и му се усмихват и го подкрепят. На малкото дете всичко му е позволено! Но само до 5-годишна възраст. Това не е безнаказаност и глезене, както биха си помислили последователи на други педагогически школи. По този начин японските майки, наричани „амае“, формират у децата образа „аз съм добър и обичан“. Формират го, независимо от обстоятелствата… Така че дори, ако става нещо „лошо“, „обезпокоително“ или „опасно“, те няма да се карат на малкото „шефче“ и да го пляскат през ръцете.

Един нагледен пример – на масата стои чаша с вряла вода. Около нея обикаля 3-годишно дете и все посяга да надзърне вътре. Никой не го пъди, но ако детето се опари, за случилото се ще се извинява „амае“. Представяте ли си?! По този начин жената показва, че необмислената постъпка на детето ѝ е причинила болка… В този детски рай има само безусловна родителска любов и подкрепа.

"Веднъж станах свидетел на следната ситуация – в яден порив детето счупи любимата си количка. Първата ми идея за реакция би била да го нахокам. Не да му се скарам, а именно спокойно да обясня на детето, че играчката е струвала пари, за които мама и татко са работили. Японката обаче просто преобърна представите ми. Тя само подхвърли „Така количката я боли!“. И дотам! Тази кратка фраза вразуми детето по-добре от всякакви наказания. В японската ценностна система е неприемливо детето да натъжава мама. И малките правят всичко възможно, за да не го правят.", спдоеля още Юлия.

Да не станеш аутсайдер

Впрочем, ето какво още открих – японките не бързат да прекъснат отпуска си по майчинство и да се върнат на работа. Основното им призвание е да бъдат майки. Никоя от тях няма да делегира задълженията си на баба и дядо, нито ще ползва услугите на детегледачка. На мен ми се струва, че това е много важно. Колкото по-дълго детето е с майка си, толкова по-силно се привързва към нея.

За да изпитат силата на връзката си, майката и детето разполагат с цели 10 години. От 5 до 15-годишна възраст детето преживява етапа на „слугуване“. В този преломен момент родителската любов си е все така налице – но изчезват безграничното обожание и хвалене. Сега синовете и дъщерите трябва да живеят по други правила. Или по-точно – изцяло по правилата. Оттук нататък обществените интереси стоят над всичко. Човекът е просто едно колелце в сложната система. Ако поискаш да се откроиш сред тълпата, може да се сблъскаш със социално отчуждаване, присмех, презрение и дори омраза. А това е най-страшният кошмар за всеки японец. Никой не иска да бъде аутсайдер.

Не причинявай вреда

В японските детски градини и училища учителите не сравняват децата едно с друго. Не е прието. Тук никой не е по-добър или по-лош от останалите. При това съперничеството отсъства дори и там, където според европейците е необходимо – в спортните мероприятия. Любимите занимания на японските деца са свързани с това да си част от екипа/отбора – подвижни игри, бягане с щафета, пеене в хор.

На 15 години японските тинейджъри стават равни на възрастните. На този етап личността им е почти формирана. Сега те оценяват всичко правилно и действат безупречно. Да, възможно е да проявят малко бунтарски дух, но това в никакъв случай няма да излезе извън разумните рамки. Родителите разбират, че са изпълнили най-важната си задача – отгледали са един хармоничен човек. Освен това са отгледали и дисциплиниран и спазващ закона гражданин на своята страна, която неслучайно се слави с високите си технологии.

Дали да последваме примера на японските родители или не? На този въпрос всеки трябва да си отговори сам.

Като аргумент „за“ бих привела резултати от едно проучване. Експерти са доказали, че „японската педагогика“ намалява забележимо случаите на капризи и сбивания между децата. Понижава се честотата на проява на синдрома за дефицит на внимание, както и остротата на разстройства от аутистичен тип. А строгото и сурово възпитание напротив - води до отклонения и проблеми. И все пак, както е казвал най-известният лекар на всички времена и народи – „на първо място не причинявай вреда“!

Четете още: Какъв ще бъде животът на децата, родени през 2019-а