Клеър Брадшоу е на 45 г. от Мърсисайд. Тя се омъжи, като темата на сватбата бе зададена в оранжево и бяло, за да повиши осведомеността за болестта на дъщеря ѝ Кейси, която страда от форма на деменция.

Клеър се омъжи за 47-годишния Грег Райли, който е складов работник. "Не плачех, защото се омъжвах за любовта на моя живот, а плачех, защото мислех за всички онези момчета и момичета, които са починали от това заболяване", споделя тя.

"Бях много щастлива, защото сватбата беше предназначена да бъде празник за дъщеря ми, както за мен, така и за Грег. Приятелите ни се появиха на церемонията, както и любимите учители на Kейси.

Показвам ѝ снимките, като се опитвам да ѝ напомня за големия ден. Не съм сигурна, че си спомня за него, но се опитвам да запазя паметта ѝ жива възможно най-дълго", казва Клеър, като добавя: "Казах на гостите, че на този ден трябва да носят оранжево. Виждайки ги всички там в това оранжево море, сърцето ми се разтуптя."

Кейси бе диагностицирана с нелечимото генетично състояние, което засяга всичко - от двигателния апарат до психичното здраве. Малко вероятно е тя да живее след 12-годишна възраст и поради това семейството ѝ празнува рождения ѝ ден на всеки 6 месеца, за да се възползва максимално от времето, в което всички са заедно.

Най-тъжният момент, според Клейр, е че дъщеря ѝ иска да се движи и да играе постоянно, но невинаги може да направи това.

"Често пъти се случва да има краткотрайна загуба на паметта и едва може да си спомни, какво точно е правила през деня", доверява Клеър. "Речникът ѝ е изключително ограничен. Тя може да казва "мамо" и различни стенания, които само семейството ѝ може да разбере."

Понякога разговорите могат да бъдат изпълнени с болка и често пъти Клеър напуска стаята, за да остане сама и да си поплаче, защото не може да разбере онова, което малкото ѝ момиче се опитва да ѝ каже, или пък не може да разбере защо е разстроена.

Въпреки всички тези трудности, тя все още вярва, че нейното момиченце Кейси има още години живот, но никога не би искала да удължи страданието или болката ѝ, ако започне да се влошава още повече.

"Наясно съм, че лошото може да се случи всеки момент", споделя още тя. "В крайна сметка, Кейси ще има нужда от епруветки, които ще бъдат в помощ при храненето ѝ, но сега тя все още се смее като всяко друго дете."

Клеър добавя, че Кейси спи всяка нощ в нейното легло, за да могат двете да прекарат всеки скъпоценен миг заедно по-дълго време. "Искам тя да ме вижда всяка сутрин и вечер. Когато ѝ казвам "Лека нощ", си мисля: "Това ли е последният път, когато ще кажа тези думи?"

"Желанията на хората се променят непрекъснато. Моите обаче са винаги същите - Кейси да бъде с мен дълго време. Искам тя да е тук".