„Деца в гората“, „Куче и котка“, „Родител и дете“… Въпреки цялата си неповторимост любовните връзки се формират по един или друг шаблон. Представяме ви шестте най-разпространени типа двойки. Намерете своята!

„Отношенията в двойката се формират по един от определените шаблони“, пояснява психотерапевтът Еви Шмуели от Центъра за проучване на връзките в Тависток (Лондон). „Много е важно да разбираме към кой тип спада нашата двойка. Благодарение на това ще успеем да минем по-безболезнено през кризисните етапи, ще постигаме по-лесно взаимно разбиране, а може би ще узнаем дали тази връзка ни устройва и дали си заслужава да я запазим“.

По модел на родителите

Всички ние несъзнателно избираме един или друг тип отношения с партньора – и този избор зависи до голяма степен от опита ни от детинство. „Най-често започвайки нова връзка, ние я възприемаме като съвсем нова глава от живота си“, пояснява Вал Симпсън, семеен психотерапевт. „Но това, разбира се, не е вярно. Като деца ние като гъба сме попили правилата и нормите, приети в нашето семейство. Поведението на родителите и всичко, което се е случвало около нас, оставя дълбок отпечатък върху психиката“.

В представите на 37-годишната Керълайн конфликтите са естествена част от семейния живот. „Майка ми обичаше да се поскара с баща ми, понякога заради пълни глупости, но го правеше с чувство за хумор, затова всичко ставаше доста забавно. Освен това татко неизменно оставаше невъзмутим. Затова никога не се стигаше до истински взрив“, спомня си тя. „Когато аз и Саймън заживяхме заедно, аз се държах като майка ми. Можех, например, да му се присмея пред гостите, че е непохватен. Струваше ми се, че критиката с шеговит тон намалява напрежението. Изобщо не подозирах, че Саймън е възприемал поведението ми като удар под кръста“.

Според Еви Шмуели моделът на отношенията ни с партньора повтаря не толкова отношенията на родителите ни помежду им, колкото тяхното отношение към нас. „Преди всичко тук става дума за детските ни потребности и за това доколко те са били задоволени от родителите и от онези, които са ни отгледали. Това определя степента на зависимост, която ще бъде приемлива за нас на зряла възраст“.

Да осъзнаеш ролята си

При това типът отношения, който се формира в двойката поначало, може с времето да се промени. „За разлика от предишните ми партньорки Сара яростно защитаваше независимостта си“, разказва 40-годишният Бен. „Тя не можеше да понася жени-„лепки“ (по нейни думи). След раждането на дъщеря ни обаче, тя напусна работа и започна да недоволства, че имам твърде много работа. Колкото повече ме притискаше, изисквайки да ѝ се отчитам в колко часа ще се прибера или да си взема почивен ден, толкова по-малко ми се искаше да се прибирам вкъщи“.

„С годините двойката може да трансформира своя тип отношения“, казва Вал Симпсън. „Обикновено тази промяна е свързана с етапни събития, например събирането на двамата да живеят заедно или появата на деца. Жената може да открие, че мъжът, който преди ѝ се е струвал толкова чаровен и непринуден, като партньор я дразни с безотговорността си – и да започне да се държи като отхвърляща майка. Тогава партньорските отношения могат да се превърнат в отношения родител-дете, при което сексуалният живот на двойката неизбежно ще пострада“.

Ако осъзнаем каква роля играем в двойката, ще ни е по-лесно да разберем какво очаква от нас партньорът – и ако има сериозен проблем, ще получим шанса да се измъкнем от порочния кръг, в който сме се оказали. „Би било твърде песимистично да твърдим, че хората не са способни да се променят или поне да се научат да коригират поведението си“, смята Еви Шмуели. Според него най-важното е да разбираме, че можем да се учим един от друг.

„Отношенията в двойката могат да се представят образно като сцена, на която партньорите играят своя танц. Работейки с двойките, ние се стараем да им помогнем да видят какъв е този танц и какво подсказва той“.

Най-разпространените типове двойки

Деца в гората

На пръв поглед тези партньори споделят всичко – възгледи, интереси, хоби, понякога дори стил на обличане. „Те смятат партньора за свое подобие“, пояснява семейният психолог Сюзан Куилиам. „Това обикновено е характерно за онези, които тъкмо започват съвместния си живот или за онези, които не се чувстват в безопасност заради преживени в миналото страдания“.

Обикновено този тип се описва като връзка между най-добри приятели, които винаги се подкрепят. Те обаче са толкова фокусирани един върху друг, че обикновено не им пука за никой друг, дори и за приятелите или понякога за собствените им деца. Сексуалният живот в такава двойка също може да пострада.

„Липсват им онези различия, които разпалват страстта“, казва Куилиам. „В други двойки сексът дава увереност в отношенията, а „децата“ и без него се чувстват в безопасност, когато са заедно“.

Мрежа и меч

Тази двойка може да се характеризира като изплъзващ се/преследвач. Тоест единият от партньорите постоянно преследва другия, борейки се за внимание и привързаност.

„Често партньорите си разменят ролите“, отбелязва Куилиам. „Това обикновено става от само себе си, веднага щом единият забележи, че другият е изгубил интерес към тази игра. При това всеки от тях го е страх зависимостта му да не бъде забелязана. Ако не разберат, че са попаднали в порочен кръг, няма да могат да се измъкнат от този капан и да изградят връзка, базирана на здрава зависимост, а страхът им от собствената им уязвимост само ще нарасне“.

Кумир и почитател

По думите на Куилиам те се виждат в черно-бели нюанси. „Единият представлява нещо като въплъщение на всичко добро и хубаво. Всичко, което той прави, е възхитително – а другият неуморно му се възхищава“.

При това може и двамата партньори да са доста преуспели хора, но единият да приеме ролята на почитател, за да повиши самооценката на другия. Кумирът на свой ред може да се включи в тази игра, отнасяйки се към партньора като към по-низшестоящ и казвайки, че никой друг не би го обикнал.

Подобни връзки най-често не продължават дълго, защото в тях няма пространство за развитие на партньорите. „Кумирът“ може да започва връзка ту с един, ту с друг „почитател“.

Куче и котка

Тези партньори постоянно са в конфликт, както насаме, така и пред други хора. „Те могат да се карат жестоко във ваше присъствие, но ако ги питате защо не се разведат, веднага ще се обединят и ще възкликнат „Ти луд ли си?““, казва Еви Шмуели.

На тях им харесва да редуват периоди на борба и примирие (последното често е съпроводено с бурен секс). „Но ако единият изневери или по някакъв начин разруши доверието на другия, връзката ще се превърне в ад“, допълва Шмуели. „Чувството за незащитеност ще доведе до истинска вражда, а раздялата ще бъде много тежка“.

Родител и дете

„Имам три деца, като едното е мъжът ми/жена ми“ – това е любимата шега на „родителя“. Той смята за свой дълг да бъде буквално детегледачка на партньора-дете, смятайки го за недостатъчно зрял и отговорен. „Един типичен пример – двойката се кани да излезе и „родителят“ проверява дали „детето“ се е облякло достатъчно дебело“, коментира Вал Симпсън.

Този тип отношения често се формира, след като партньорите се сдобият с дете или един от тях се разболее/стане безработен – тоест, ако се окаже в уязвимо положение. Друг път подобни връзки възникват от самото начало.

„За партньора-родител тази грижа може да бъде привлекателна, защото той намира в нея смисъла на живота си“, пояснява Сюзан Куилиам. „А партньорът-дете може да се нуждае от покровителство, ако е неуверен в себе си човек. Или пък обратното – той може да заема важен пост, а вкъщи да има нужда да си почине от многобройните си отговорности (например, ако е генерален директор със съпруга-домакиня)“.

Този тип отношения може да устройва и двамата партньори. Но в някои случаи „детето“ започва да усеща, че тези грижи го задушават. „Да си родител предполага не само да проявяваш грижи, но и да упражняваш контрол над децата“, напомня ни Куилиам.

Възрастни хора

Това са конструктивни отношения между партньори, които са се оформили като личности. Те не се напрягат заради различията помежду си, не са склонни към конфликти. „Те проявяват разбиране един към друг, готови са за компромиси“, казва Сюзан Куилиам. „Може да ви се стори, че това е идеалната връзка, но не бързайте да си правите изводи. В такава двойка липсват силни емоции и спонтанност, а животът не предлага сериозни предизвикателства. Според една от теориите в брака ние трябва да преодолеем някакви изпитания, които да ни пречистят и да ни позволят да растем и да се развиваме. А тази двойка никога няма да се сблъска с тъмната си страна, затова в отношенията ще липсва искра“.