Неговото име е Марко Маринкович. В музикалния бизнес е популярен като СЛАТКАРИСТИКА. Рапърът, който пее за това, което иска.

32-годишният македонец още на 13 години създава първата си група „Единствена опција“. Днес той е познат не само в Скопие, но и в съседните държави. У нас придоби популярност след участието си на турнето „One Love“.

Тази неделя (2 декември) Марко, или иначе казано СЛАТКАРИСТИКА, ще зарадва българската публика със свой концерт в столичен клуб.

За музиката, любовта, избавлението от дрогата и новото начало, пред Woman.bg, говори Марко Маринкович.

- Подготвяш концерт в София. Зная, че ще бъде малко по-различен, не просто изпълнение на рап песни. Какво точно ще включва изявата ти?

- Този път в София ще бъда с банда, която е в малко по-разширен състав. Ще има и момичета, които ще свирят на цигулки, и по този начин рап мелодията да звучи по-стойностно. София ще бъде първата столица, където ще представим музиката по този начин, нещо като - рап хармония. Специален гост, тази неделя в Sofia Live Club, ще бъде моят много добър приятел Графа. Той винаги е готов за нови неща и ще изпее една от неговите песни, която ще пасне добре под съпровода на цигулките. Друг гост-изпълнител ще е NEGGY от група Fars.

- Ти имаш песен и с Криско. Той ще бъде ли на концерта?

- Концепцията този път ми е малко по-различна и затова мисля, че повече ще отговаря на стила на Графа, тъй като аз съм рапър и ми трябва хармония, нещо по-мелодично, за да се получи тази рап хармония.

- Познат си на българската публика и дори имаш сниман видео клип на една от песните си във „Филиповци“, как попадна там?

- Това е най-якото гето. Знаеш, че рапът е лукс, пари, скъпи неща. Когато хората от "Facing the Sun" ме попитаха на коя локация искам да снимам, ми показаха – скъп хотел, коли, мацки и аз им казах „Това го прави всеки“. Исках нещо по-различно. Тогава ми предложиха и тази махала „Филиповци“, и аз реших там да снимаме. Мисля, че ромите са един от тези народи, които са изпратени от Господ, защото никой не пее и не свири като тях. Песента се казва „Бумеранг“ и е отпреди 4 години, но това парче разказва за една ситуация, която се случва сега при нас в Македония – нашият премиер избяга, а трябваше да отиде в затвора.

- Имаш съвместни песни с Графа и Криско. Говорил ли си обача за бъдещ дует с някоя от певиците като Гери-Никол или Тита?

- Тита ми харесва като артист. Тя ще става все по-голяма звезда. Харесвам нейната музика и е възможно да направим дует.

- А би ли експериментирал в дует с попфолк изпълнител. Чувал ли си за тази музика?

- Чувал съм. Нямам проблем с никакъв стил музика. Някои хора казват, че чалгата не е хубава музика. Мисля, че това е интересен жанр. В Испания на това му казват регетон, в Африка го наричат рафъртпит, в Ямайка – денсхоуп. На Балканите се казва чалга или турбофолк. Музиката се дели на добри парчета и не толкова добри.

- В Македония има ли попфолк?

- Няма. Има фолклорна и стара градска музика. Бих направил дует с фолклорна певица.

ОТ ГЕТОТО ДО СЦЕНАТА

- Неотдавна беше казал, че имаш пороци – цигарите и алкохола. Още ли е така?

- Да. Между другото от един месец спрях алкохола, но пуша много трева и се боря за легализация на тревата в Македония и тогава ще имате много готини съседи.

- Също така ти не криеш, че преди време си се занимавал с разпространение на наркотици...

- Всички в моя квартал „Ново лисиче“ в Скопие сме деца от работнически семейства. Повечето хора там правят някакви схеми, за да може да се живее нормално в една такава среда. От 8-9 години не живея в този квартал. Вече имам пари и не се налага да се занимавам със схеми.

НАУЧЕН ОТ УЛИЦАТА

- На какво те научи животът на улицата?

- Научи ме както да вярвам на хорта, така и да не им вярвам. Също така ме научи да правя пари. На 10-годишна възраст изкарах първите си пари, като продавах чушки и ябълки на пазара. От много малък разбираш, че или улицата ще бъде твоят пазар, или ще умреш от глад, защото майка и татко нямаха пари да платят тока, имаха по два-три кредита.

МУЗИКАТА КАТО СПАСЕНИЕ ОТ ДРОГАТА

- Как успя да загърбиш този начин на живот?

- Пеех за тези неща, които вълнуват младите хора и средата, в която те живеят. Бях брутално искрен. Не ме беше срам. Трябва да правиш музика, когато имаш, какво да кажеш. Музиката става все по-банална и по-досадна. Повтаря се всичко. Иначе не знам как точно успях.

- Музиката ли те спаси?

- Музиката ме спаси от сигурна пропаст, защото сигурно щях да завърша на някое не особено добро място. Трябва храброст за всичко.

КАЖИ „ДА“

- Имаш ли песен, посветена на твоята красива съпруга Саня Николич?

- Не знаех как да ѝ предложа брак. Не ми харесват тези неща – с рози или пък да има много хора, които да виждат как падам на колене. Затова най-идеалното решение беше с песен. В цялото парче пея, колко красива е тя и колко я обичам, като краят на песента завършва с „Дали ще се омъжиш за мен?“ и изричам рефрена „Кажи само „Да“.

- Как се запознахте двамата?

- С жена ми се запознахме на едни награди през 2010 г. Това бяха награди, които се раздаваха за изпълнители, направили песни за 2009-а, а на мен точно тази година ми беше много силна. Тогава бях с най-продаван албум в Македония и много концерти. И всичко това се случи след моя 10-годишна пауза. Малко хора могат да си го представят, но имах спонсори и можех да си го позволя. Та точно на тези награди тя беше водеща. Освен това в Македония тя е и „Мис Милениум“. Когато излязох на сцената тя ми каза „Слаткаристика, само да ти кажа, че още не си ми приел поканата за приятелство във Фейсбук“. И така започна всичко... Хареса ми и се оженихме. Вече ще станат 6 години.

- Защо си без халка?

- На нашата сватба имаше музиканти. И докато аз давах много пари на моите братя ромите, отиде и златото. Докато хвърлях към тях банкнотите, пръстенът се е търкулнал. И така останах без халка. Не си взех друг пръстен след това, но когато имам потребност да покажа халката си, просто казвам, че имам такава.