Нямам абсолютно никакъв спомен точно кога съм започнала да карам ски, но нашите твърдят, че е било малко преди да навърша три. Това, което обаче със сигурност помня, е първият ми треньор, който един ден ме извика - била съм сигурно на 10 - и каза: "Виж какво, моето момиче, ските не са за глезени красавици. Или ще бъдеш сериозна и упорита, или от теб скиор никога няма да стане". Като се замисля, май не съм хич добра на пистата, но за сметка на това съм упорита. Ама много упорита ви казвам. И да си призная - хем не съм добър скиор, хем толкова обичам да съм в планината, че и паници да ми вържат на краката - пак ще мечтая да се пързалям по пистата.

И досега, само като усетя как затягам щраймерите на ски обувките, сякаш мозъкът ми включва на режим "Забрави проблемите, отдай се на удоволствия". Изпитана рецепта.

И така, ски сезонът вече е официално открит, въпреки че от седмица в Пампорово и Банско има по няколко писти с изкуствен сняг. Този уикенд беше Голямото откриване, а първите спускания... ех :) Който не е скиор, никога няма да ме разбере, обаче за тези, които знаят какво е, първото спускане за сезона е нещо като да опиташ парченце шоколад след една година диета без никакви сладкиши.

И така - откриването на сезона е ритуал. Ставам много рано, правя си прилично количество кафе, обикновено в джезве и хвърлям последен поглед към екипа - обувки, шапки, ръкавици... винаги се оказва, че нещо липсва след смяната на дрехите в гардероба. Колкото и добре да прибера грейките, през декември винаги откривам, че маската за ски я няма. Оказва се в кашона с банските, който отварям през юни. Съдба.

Наливам няколко дози кафе в термоса, проверявам за последно взела ли съм малко кеш и кредитната ми карта ( линкваме ), качвам се на лифта (винаги има опашки за откриването на сезона и тази година не прави изключение), обаче пък точно това е времето да си побъбриш с някой скиор, който се връща от околосветско пътешествие и да си помечтаеш за ски в Канада догодина, например. Хубавото е, че откакто наскоро си взех картата на DSK-Wizz Air, имам напълно безплатно членство в WIZZ Discount Club и по няколко пъти в сезона отскачам до Италия и Франция на ски. Билетите ми излизат наистина много, много изгодно с тази карта, а най-хубавото е, че колкото повече плащам с нея, толкова повече точки трупам, с които поне веднъж годишно мога да си купя билет за самолет напълно безплатно. Хич не е лоша сделка, нали? Ако искаш да имаш и ти такава карта, прати една електронна заявка ТУК.

И така - правя няколко спускания, казах ви не с особен успех, и идва времето за най-важната част. Свалям внимателно ръкавиците, поставям ги на щеките, сядам на някоя дървена пейка около върха и си наливам топло, дъхаво гъсто кафе.

Тази година, докато стягах екипа, не знам как стана, се оказа, че на задната седалка се качи и любимият пес - голдън ретривърът Дъдли. Той обича да прави всичко с мен, но щом ме види с щеките, знае, че отивам в планината и няма сила, която може да го накара да се откаже от идеята да дойде с мен.

Има ли смисъл да казвам, че след няколко спускания Дъдли вече иска да играем, свалям ските, започвам да хвърлям снежни токи и от това занимание така огладнявам, че да... идва време за обяда на открито. Цяла година го чакам. Топла супа, студено време и приказна гледка. Има някаква магия в ските и аз не я давам за нищо на света.

Сега не ме питайте дали съм карала и следобеда. Няколко спускания, колкото да кажа, че съм карала "цял ден".

Късните следобеди, когато махам ски обувките и поглеждам към залязващото слънце в планината, винаги си мисля, че треньорът ми по ски навремето беше съвсем прав. Планината не е за глезени момичета. Също както животът. Голямата тайна е в това да се спуснеш смело надолу по пистата. Вярно е, винаги можеш да паднеш. Обаче нали знаете - адреналинът ни прави по-силни, а усетиш ли веднъж, че можеш - никой никога не може да те спре.

Другото ли? Другото, както казва Еклисиаст, е суета и гонене на вятъра.