Прието е да се смята, че повечето мъже са полигамни. Защо им е толкова трудно да останат верни? По този въпрос разсъждава и авторът на това анонимно писмо, което ни шокира с откровеността си.

Защо изневерявам ли? Защото неверността изостря паметта. Всичко отстъпва на втори план, когато гледам голия гръб на непозната жена, извиващ се леко в лъчите на вечерното слънце, в стая в крайпътен мотел. Това е най-честният избор, който мога да направя. Аз съм сам тук. Въпреки всички догми и правила, на които привидно се подчинявам.

Въпреки здравия смисъл, задните си мисли и натрупаната с годините мъдрост, в този момент аз не съжалявам за нищо. Аз искам да бъда тук. Аз гласувах за това, заявих за това и аз усещам как кръвта препуска по вените ми. Аз съм жив. Аз съм равнозначен на самия себе си. Ето защо изневеряват мъжете.

Смята се, че мъжете изневеряват, защото имат тази възможност. Това е вярно, лесно е да изневериш. Ние почти не оставяме улики. Чек-листът е доста кратък – да се измиеш тук и там, да спечелиш съчувствието на жената, с която спиш, да следиш часа и да избираш правилно местата за срещи. В повечето случаи изневярата може лесно да се скрие. Изневерите много по-често, отколкото всеки един мъж е способен да признае, минават без абсолютно никакви последици.

Но мъжете не изневеряват, просто защото могат. Те изневеряват, защото така трябва, защото имат нужда от това. То си е мъжка потребност. Тя ни кара да изневеряваме отново и отново, защото сексът не бива да бъде предопределен и планиран. Това не е история за две личности, на които им е писано да се срещнат в тъмната нощ. Това е въпрос на случайност.

Ако вие изневерявате, то най-вероятно знаете, че любовта за цял живот е лъжа, а моногамната любов – измама. Ако изневерявате, то се ръководите от тези идеи. Това не означава, че не сте способни да обичате, нито че не искате онова, което любовта и бракът могат да ви предложат. Парадоксално. Вие живеете в съгласие с убежденията си и не лъжете себе си. Но ви се налага да се нагласяте според общоприетата лъжа.

И отново ви се налага да спазвате правила. Да спите само с онези, които имат същите рискове. Фразата „Не се изхождай там, където ядеш“ придобива смисъл, когато се забъркваш в служебен романс. Вие никога не употребявате думата „любов“, дори и в контекста на правенето на любов. Вие не правите секс с непълнолетни девойчета и шизофренички. Не се хвалите с връзките си с известни личности. Спазвате дистанция от жените на приятелите си. Ако имате любовница в друг град, то не се отбивате там само заради секса. Тези правила са плод на тежък дългогодишен опит. И има още много такива. Аз изневерявам спонтанно.

Вкъщи аз изпълнявам стриктно семейните си задължения. Това е нещо като тест, а мъжете имат нужда от тестове. Верността е изпитание, което сблъсква мъжа със собствените му инстинкти, принуждава го да игнорира възможностите си, заглушава всякакво усещане за победа. Женитбата откъсва средностатистичния младеж от всичко, което той някога е знаел за себе си. И някои младежи преминават това изпитание. Те успяват. И на мен ми харесва да слушам брътвежите им, всичките тези приказки „Толкова обичам жена си“, които малоумните моралисти разправят, сърбайки коктейли. Аз не им се меся. Не ги закачам. Мъжете не се карат заради такива неща.

Аз също обичам жена си, но това не засяга никого. По правило тези глупости ги говорят хора, които на път към къщи се отбиват в стриптийз-клуб, гледат порно в офисите си и периодично посещават сайтове за запознанства, изневерявайки според квотата, която са си отпуснали. Аз не правя нищо подобно. Моят домашен живот е чист. Аз съм по-съсредоточен от тях. Отговарям по-добре на това, което ме заобикаля – на семейството ми, на жена ми, на работата ми. В известен смисъл това е така, защото аз не се страхувам да изневеря.

Вие научавате много, когато изневерявате. Вие се смеете много. Случва се да се откриете повече пред жена, с която сте прекарали 45 минути, отколкото пред онази, с която живеете от 45 години. Вие не сте длъжни да изневерявате, вие сте свободни да избирате. Това е вълнуващо. Защото изневярата повече от всичко друго е онова чувство, когато тялото затвърждава превъзходството си над душата, тържеството на генетичната потребност, победата на желаното над задължителното.

Това не означава, че изневярата е нещо хубаво. Или че аз я пропагандирам. На мен не ми пука вие как живеете. Просто ви обяснявам защо изневеряват мъжете. Това е математика на репродуктивната им система. Това е страничен продукт на по-дългия живот, на по-уморителната работа, на тежките натоварвания. Това е последица от инстинктивния отказ да жертваш собствените си потребности в името на неидеалния и остарял институт на брака.