Днес си говорим с една много чаровна дама - посланика на Индонезия у нас - Н.Пр.Сри Астари Расджид. И освен че е точно толкова екзотична колкото и страната, от която идва, тя е и пълна с енергия и живот. Носи и онзи така разпознаваем артистичен дух, характерен за хората на изкуството. Да, оказва се, че Н.Пр.Сри Астари Расджид освен че е посланик на Индонезия у нас, е и художник, известен по целия свят. Вижте какво ни разказа по време на срещата ни в индонезийското посолство Н.Пр.Сри Астари Расджид.

-Ваше превъзходителство, вие идвате от една твърде екзотична за нас българите страна. Как се чувствате тук?

-Мисля, че много добре се вписвам във вашата страна. На първо място заради храната – ястията тук отговарят на нашия вкус. Харесвам и климата много, имате четири отчетливи сезона. В Индонезия имаме само два – сух и дъждовен. Тук ми е цветно и разнообразно и това ми харесва. Освен това нашите две държави всъщност споделят много общи неща, имам предвид култура и традиции. Ние също като вас държим на традициите си, опазваме ги и ги популяризираме. Вие също като нас се гордеете с голямо културно наследство. Цивилизациите, обитавали територията на нашите две страни, датират много назад във времето. Такава е била Шривиджая – старо кралство, което повлиява на облика на цяла Югоизточна Азия. Невероятно е колко далеч се намират нашите две страни, а колко еднакви неща имат – например златните предмети, намерени тук при разкопки, поразително приличат на нашите старинни вещи.

-Споменахте, че харесвате нашата кухня. Кое ви е любимото българско ястие?

-Харесвам кухнята ви като цяло. Когато дойдох тук, първо казах – дайте ми да опитам храната, за да ви кажа дали харесвам тази страна. И тя ми хареса. Опитах шопската салата, много ми допадна. Впечатляващо е агнешкото, което ядете на Гергьовден.

-Пътувате доста в България покрай работата си. Кое ви е любимото място?

-Тук е пълно с уникални места. Много ми харесва Трявна, била съм и във Велико Търново, Бургас, Варна. Великолепен е музеят във Варна. Много бих искала да видя и Созопол.

-Идват много хубави празници. Какво ще правите на тях?

-Тъкмо се прибрах от Индонезия. Имам много неща да свърша, времето едва ми стига. Аз съм акредитирана освен за България, също за Албания и Македония. По празниците ще съм тук. По правило трябва да съм тук на 31 декември и на 1 януари. Няма да крия, че тук в посолството сме имали прекрасни тържества по случай Нова година. Що се отнася до Коледа, ние всички я празнуваме по свой си начин. Миналата година я чествахме, защото имахме служител на посолството, който е католик , но той си замина.

-Как празнуват индонезийците тези празници?

- В Индонезия имаме много религии – най-много са мюсюлманите (85 %), останалите са християни, будисти, хундуисти и др. Отбелязваме всички празници на всички по-големи религиозни групи.

-С какво най-много се гордеете в работата си?

-Направихме много за културното сътрудничество между двете държави – за товa българите да опознаят по-добре Индонезия. В момента работя много усилено и по двустранните икономически и търговски връзки, включително в сферата на възобновяемите енергийни източници. По принцип икономическите връзки вървят ръка за ръка с културните.
Много българи вече пътуват за Индонезия, живеят там и инвестират там, най-вече в земя. През идната година много ще работим за икономическото сътрудничество между двете страни. Другата година отново ще имаме азиатски фестивал, ние бяхме инициатор през 2018 г. Имахме 15 участници тази година. Искаме следващата година да включим допълнителни инициативи - ще имаме икономически форум.

-Какво ще си пожелаете за следващата година?

-Тази ще е моята четвърта, може би последна година тук. Така че бих искала да направя своя изложба тук с индонезийско модерно изкуство. Миналата година имахме класическо изкуство, тази искам да доведа съвременни творци от Индонезия. Аз също ще покажа свои картини. Мисля, да организирам и outdoor съвместен проект между българи и индонезийци. Вече имаме дискусии по темата.

-Как един художник става посланик?

-През целия ми артистичен живот представлявам Индонезия навсякъде по света. Сега, като посланик, има друг начин, наречен художествена/културна дипломация, с която промотирам моята страна. Вярвам, че цялото минало и бъдеще на моето изкуство ще бъде взаимно свързано и ще прогресира заедно с моя настоящ живот. Моето изкуство говори за моята култура и традиции, обществени, политически и общочовешки виждания. Изкуството ми, това, което съм изпитала и направила като художник, продължавам да го изследвам по-задълбочено в реалния дипломатически живот.