Докато броим последните часове от 2018-а, обръщаме поглед назад за кратка ретроспекция. Google може да запомни годината с търсенията за Световното първенство по футбол и участниците във VIP Brother, но ви предлагаме малко по-различна селекция от ключови думи за последните 12 месеца.
Започваме с трусовете във Facebook заради скандала с масова злоупотреба с лични данни и промиването на мозъци по време на изборите в САЩ. На Марк Зукърбърг му се наложи да мине комично изслушване пред американските сенатори, които демонстрираха завидна технологична изостаналост. Любимата социалната мрежа загуби пазарни позиции, но продължи да е трибуна на всеки, който иска да каже нещо, дори да не знае точно какво.
Ето и пример - „жълтите жилетки“. Протестната вълна срещу президента Макрон послужи като упражнение за позабравения геополитически талант на българина. За броени часове мнение изказаха хиляди експерти по френска политика, руска намеса, германска жилка, миграционна вълна, домашен екстремизъм, футболно хулиганство и т.н. Чуха се призиви да копираме прословутата солидарност и стачна готовност на французите, но се оказа, че единствените протестни жълти жилетки пред Народното събрание у нас ги носят строителните работници.
Пак в социалната мрежа протече надзора на „ремонта на ремонта“ на Графа. Централната софийска улица преживя мъченическа реконструкция, саботирана от всеки дъжд, сняг, криво паве, анти-паркинг ограничител, перка от акула и трамвайна релса. Дори коледните одежди на „майсторите“ не сломиха жестокостта на гражданите. Няма как да е иначе, когато отговорът на отговорните лица беше нещо от сорта на „Готово е, но не е завършено“.
Говорейки за титанични строително-монтажни усилия, нека не пропускаме и „Европредседателството“. Спорният ремонт на НДК, неволите с Twitter, плазмите върху стенописите, десетките срещи и декларации на висши и по-малко висши чиновници, пробивът за Западните Балкани... Всичко си струваше, за да чуем как Доналд Туск рецитира Вазов, въпреки замаяните настроения на болния от „ишиас“ Жан Клод-Юнкер.
Важното е, че Европа проговори езика ни, вкуси ни ракията, повози се на метрото. Случайно или не, съседите – балканци завидяха и взеха по-настървено да купуват български паспорти, което накриви миротворческата „синя каска“ на вицепремиера Каракачанов.
Уви, патриотите преживяха напрегнати моменти, особено заради репликата „уж болни деца“, с която Валери Симеонов постави рекорд по арогантност в българската политика. Вицепремиерът подаде оставка, след като седмици наред с магарешки инат бранеше обидното си изказване под оглушителните протести на майките на деца с увреждания. Симеонов се премести в парламента по „настояване на Коалиционния съвет“, което е достойно „понасяне на отговорност“ за разбиранията на родната политическа класа. Но така и никой не разбра какво става с „шума от заведенията“ в Слънчев бряг...
Токовият удар на годината бе причинен от небезизвестната Гинка от Пазарджик, която поиска да купи ЧЕЗ. Междувременно 200 000 автомобили останаха без застраховки, след като компанията „Олимпик“ фалира и май никой чиновник не беше забелязал това.
Нищо обаче не може да се сравни с краха на Търговския регистър, където фигурира всяка една фирма, фирмичка и фирмище. Нито четвъртият по скорост интернет в света, нито най-добрите програмисти, нито най-сръчните майстори на кризисния пиар и мятането на боб могат да кажат кога точно ще тръгне една електронна система, след като сървърите й гръмнат. Да се чудиш как оцеляха и Цецка Цачева, и служителите на Агенцията по вписванията, че накрая и бонуси си раздадоха.
Ето и още една мистерия – т.нар. „Фини прахови частици“. Зимата на нашето недоволство означава лепкава мъгла, безветрие, видимост под 2 метра и сивкав прах по прозорците, които измихте преди няколко седмици. И пак те са онзи елемент, който ту го има, ту го нема, но пък напомня, че догодина се задават кметски избори.
Говорейки за политика, стигаме до горещия картоф „Истанбулска конвенция“. Във войната срещу „джендъра“ активно участваха политици, свещеници, журналисти и водещи, националисти, тролове, фенове на конспиративните теории, разконспирирали Сорос, както и почти всички потребители на социалните мрежи. Настаналата масова психоза бетонира разбирането, че мъжът носи панталони и парите вкъщи, а жената гледа децата, чисти, готви и носи рокли, понякога и слънчеви очила, ако трябва да скрие синината под окото.
Както знаем, държавата е монополист на силата. Тук идват арестите на известни бизнес фамилии, например „Арабаджиеви“. И те като „Баневи“, попаднаха под ударите на закона, хотелите им бяха затворени, а кутиите за обувки с пачки – отворени. Доста хора злорадстваха, че богатите също плачат, а други усилено копаха биткоини и търкаха билети, за да станат милионери от днес за утре. Е, не забогатявахме кой знае колко много, но пък безпрецедентният срив на турската лира отприщи орди от пазаруващи българи из Одрин и Истанбул.
2018-а беше културна година. Две прасета бяха спасени от ритуално колене на площада в Пловдив, а Венета Райкова раздели титлата с Георги Господинов за най-четен български автор в класацията на Столичната библиотека. Междувременно „Локо София“ се прослави в далечна Япония, след като двама технически служители на Софийската опера надраскаха името на любимия си отбор върху Мемориала на мира в Хирошима. Там хората почитат жертвите на атомната бомба, хвърлена по време на Втората световна война, но пък защо не да се пообразоват междувременно, че освен кисело мляко, в България имаме и футбол...
Другата „българска следа“ в международния новинарски обмен се казва „Пенка“. Кравата беглец беше обречена да умре, защото допусна грешката да премине границата нелегално и да провери дали тревата в Сърбия не е по-вкусна от нашата. Толкова люде застанаха зад невинното и уж бременно добиче, че изведнъж то стана събирателен образ на онеправдания народ, всячески тормозен и, без да разбира, тласкан под ножа от своите господари. В крайна сметка Пенка не беше умъртвена и все още живее, но това май доста малко разбраха.
За сметка на това всички узнаха коя е „Саша Грей“. Българката от НАСА, която любовта към родината върна в БАН за жълти стотинки, се оказа успешен Фейсбук майтап, за който беше използвана снимката на иконата на порното и интимните ласки Саша Грей. Който разбрал, разбрал. Който видял, видял.
Светската двойка на годината определено са Хари и Мегън – тя и той, ин и ян, аристократът и красавицата... Те са коментирани, фотографирани, женени и бременни и сигурно ушите им и в момента горят от постоянното говорене зад гърбовете им. Със сигурност ще чуваме за тях и през 2019-а. Затова им пожелаваме любов, здраве и семейно дълголетие, както и на всички нас.
Дано новата година пак да ни разсмива. Зареждаме пуканките отсега.
Автор: Виктория Димова