Някои жени, които не са успели да си намерят мъж и потенциален баща на бъдещите си деца, прибягват до крайни мерки и използват услугите на банки за сперма. Тази постъпка поначало предполага, че детето ще има само един родител. Консултирахме се с психотерапевт, за да уточним как може да повлияе това на живота на майката и на детето.

Да разгледаме следната ситуация – жената е на 40 години и поради някакви причини не е създала семейство с постоянен партньор. Биологичният ѝ часовник вече не цъка, а бие камбаните. На нея ѝ хрумва идеята да зачене от донорска сперма.

Според статистиката само пет процента от жените се решават на подобна постъпка със здрава мотивация за раждане на дете – без „ако“ и „сякаш“, а просто за да създадат нов живот. Останалите мотиви са от сферата „времето ми изтича“ и „за да не остана сама“ – а те от самото начало нагърбват детето с отговорност. Оттам идват и различните неврози и депресии, защото човекът не е свободен, още появявайки се на този свят. Изопачава се и системата на възпитанието – жената не просто обича детето и прави всичко по силите си за негово добро, а очаква и изисква нещо от него.

Да родиш „чисто за себе си“ е достатъчно егоистична предпоставка, и леко материална, тъй като обезценява личността на бъдещия човек. Това не е като да си купиш диван или нова кухня. Най-често жените си правят дете заради панически страх от самотата. Те се страхуват, че няма да си намерят мъж и се надяват, че детето ще компенсира липсата на партньор.

Може да прозвучи жестоко, но планетата отдавна вече е пренаселена и процентът на адекватните хора стабилно намалява. Недейте да раждате дете, просто за да си го имате. Създайте живот, само ако много искате и имате нуждата да го дарите с любов. Това е основната причина да продължите рода си. Ако не изпитвате такова вътрешно желание, то дори и на 50 години не бива да прибягвате до това! Вземете си куче и се реализирайте в други сфери. Съвременният свят ни дава безброй възможности.

Само майка

Жените, заченали от донорска сперма, поначало лишават бъдещето си дете от баща. Мнозина биха се застъпили за тях, казвайки, че по света и без това има милиони самотни майки, които се справят отлично със задълженията си. Но е друго бащата все пак да съществува, детето да го познава поне по снимка, а не да се сблъсква с пълна анонимност и липса на информация.

Разбира се, ако генетичният материал е добър, няма медицински причини да се избягва подобна стъпка. Но има друг проблем. Детето има нужда от двама родители, за да види различните роли. Момчето ще види как да бъде мъж, а момичето – какъв мъж трябва да има до себе си. Ако децата имат адекватен баща и майката го обича, всичко е чудесно. Ако не е така – пак няма страшно бащинската фигура да отсъства за определен период. Най-страшното е нагласата на майката по отношение на силния пол.

Например, ако жената мрази мъжете, тя ще транслира тази омраза към детето си. В резултат синът ѝ ще започне да мрази мъжкото у себе си и може да развие нетрадиционна сексуална ориентация. Дъщерята на такава майка пък няма да може да си намери половинка, защото също като мама няма да понася мъжете като цяло. Така травмата се предва на следващото поколение.

Ако обаче жената няма някакви неосъзнати конфликти, страхове и омраза към мъжете, то бащинската роля може да се поеме от бъдещия ѝ партньор, от дядото или чичото на детето, от добър треньор или учител. Достатъчно е да има някаква система, която да формира правила и закони.

Разбира се, за детето е важно да вижда, че майка му обича и някой друг освен него. Има един тънък момент – детето иска да прилича на онзи, когото обича майка му. Ако тя обича само детето, то ще си остане дете и на зряла възраст.

Децата, израсли само с майка си или с мама и баба, често остават инфантилни. Те не знаят на кого от възрастните да се уподобят – липсва им образец за подражание.

Трябва ли детето да знае истината?

Как да обясните след време на детето това, че то няма баща? Като измислите интересна история за пилот, космонавт или войник?

Детето несъмнено трябва да знае историята на раждането си. То подсъзнателно ще я запомни. И при осиновяване, и при донорство детето трябва да разбира как се е появило на този свят. Всеки човек има право на честност. Трябва да говорите за това – колкото по-рано, толкова по-добре. Можете например да представите това като игра „Имало две клетки, едната дойде на гости и решихме да се сприятелим, тя остана у нас, аз я храних и поих и се появи ти“.

Реални истории от практиката на консултанта ни

„Имах клиентка, която много искаше да има дете сама. Записа се на терапия при мен след няколко несполучливи опита за ин-витро оплождане. В процес на сеансите установихме, че дълбоката ѝ мотивация да има дете е да докаже на майка си, която я потискала, унижавала, смятала за странна и кокалеста, че клиентката ми е пълноценна жена. Докато баща ѝ много я обичал и обгрижвал. Клиентката ми подсъзнателно не създавала семейство, защото нямала в спомените си образ за хармонично такова. Някога била щастлива само с баща си, затова решила, че и тя сама с детето си ще създаде щастлива среда. Човешкото тяло обаче е така устроено, че при стремеж да се докаже нещо на някого човек изпитва агресия, която не му позволява да се отпусне и да приеме женската си природа, както и плода в матката.

Всичко приключи добре. Жената направи известна пауза, продължи да анализира живота си и срещна подходящ мъж. После ходиха заедно на ин-витро оплождане, ембрионът се хвана от първия път и се развиваше пълноценно“.

Повечето жени, които в надпреварата на живота не са успели да си вземат почивка и да се вслушат във вътрешния си глас, идват на психолог, когато децата им вече са пораснали. Дъщерите и синовете им се развиват, намират си приятели, напускат семейството, местят се да живеят другаде, срещат любовта. Междувременно майката попада в онази самота, от която е бягала толкова години. Само че вече е на по-напреднала възраст и много възможности са изтървани. Младостта е останала в миналото.

„Една такава клиентка веднъж ми каза: „Ако знаех тогава, че детето няма да ме излекува и няма да даде смисъл на живота ми, щях да си взема куче“. Може да звучи грубо, но запълването на празнотата с дете рано или късно ще доведе до още по-голяма празнота.