Когато дългът към родината зове, той трябва да бъде изпълнен... Дори ако всеки момент ти предстои раждане. Звучи изумително, но не за Тюлип Сидик, която е депутат в британския парламент. Въпреки предупрежденията на лекарите и на колегите си от Лейбъристката партия, Сидик отложи планираното за днес Цезарово сечение, за да участва лично в ключовото гласуване за предлагания от Тереза Мей план за Брекзит.
Никой не се наема да даде категорична прогноза за днешния т.нар. Ден Х. Предстои най-непредсказуемият епизод от най-новата британска история, а редица анализатори вещаят кризи и сътресения на Острова, особено ако се стигне до „развод“ с Европейския съюз без сделка. На карта са заложени постът на Мей, правителството, паундът, икономиката, единството на Великобритания със Шотландия и Северна Ирландия и... бебето на една мюсюлманка от бангладешки произход. А тя желае на всяка цена да отиде на работа, дори в инвалидна количка, за да направи онова, което избирателите й очакват от нея.
Сидик е бременна за втори път, като гестационен диабет принуждава лекарите да предизвикат раждането по-рано от датата на термина – 4 февруари. Медиците избират точно Деня Х., но бъдещата родилка не е съгласна. Тя иска отлагане, макар вече да са й поставени стероидни инжекции. За някои това може да изглежда като урок по патриотизъм и отговорност, други обаче определят действията й като „лудост“. Самата тя твърди, че трябва да изпълни дълга си.
„Ако синът ми се роди един ден по-късно, отколкото съветват лекарите, но в свят, където има повече шанс за силна връзка между Великобритания и Европа - тогава битката ще си е струвала“, коментира Сидик, като уточни, че съпругът й подкрепя нейното решение.
I’m in hospital for some injections - my amazing consultant is Greek. My three fabulous midwives are Spanish, Italian & Turkish. They’re working 12 hour shifts tonight. We have just had a 40 min conversation about our favourite topic starting with B and it’s not Baby.
— Tulip Siddiq (@TulipSiddiq) January 12, 2019
Пак заради „Брекзит“, тя се изправи преди време срещу собствената си партия и правителството, тъй като мнозинството от гласувалите в референдума от нейния регион са пожелали страната да остане в Европейския съюз.
Кръвта вода не става
Загрижената за Великобритания Сидик произхожда от една от най-влиятелните политически фамилии в Бангладеш. Нейният дядо е Шейх Муджибур Рахман, първият лидер на независимата азиатска държава, свален с военен преврат през 1975 година. Страната е обхваната от масов глад, а Рахман е разстрелян заедно с тримата си синове и още 16 души от фамилията. Двете му дъщери - майката на Тюлип и сестра й - по същото време са в Германия. По-късно едната сестра ще получи убежище и ще стане професор във Великобритания, а другата ще се завърне в Бангладеш след изгнание в Индия, за да влезе в политиката и да преживее 19 опита за убийство.
Хасина Вазел, лелята на Сидик, е настоящият премиер на 160-милионната държава. Двете се обаче сблъскаха, след като племенницата подписа международна петиция за освобождаването на фотограф, арестуван и измъчван от властите в Дака.
Родена за политик
Тюлип Сидик е родена в Лондон, получава безупречно образование и избира политиката за своя професия още на 16-годишна възраст. Още като дете се е срещала с Майка Тереза и важни световни политици. „Пишех си домашните, когато президентът Бил Клинтън покани цялото ми семейството в Белия дом... Но най-голямото събитие в детството ми беше посещението на Нелсън Мандела в Бангладеш, бях на 12 години. Вечеряхме с него и помня, че приличаше на супергерой. Беше толкова вдъхновяващо“, разказва тя.
По-късно Тюлип Сидик работи в неправителствени организации, след което и за предизборните кампании за Ед Милибанд и Барак Обама. Анализаторите я набелязват за перспективен млад политик. Като депутат тя участва в комисията за женските права, настоява за равно заплащане между половете и подкрепя различни каузи. Очевидно нейна кауза е и оставането на Великобритания в Европейския съюз.
Младата майка получи множество съобщения в подкрепа, но и доста, че рискува здравето на бебето си. А вие какво мислите?
Автор: Виктория Димова