На днешната дата си спомняме за легендата на българското кино и театър Коста Цонев. Той си отиде на 25-и януари 2012 г.
В официалните му документи рождената му дата е 10 юни, но всъщност той е роден в София на 3 юни, 1929 г.
Детството на актьора не е лесно. Губи баща си, когато е едва на 14 години, и е принуден да започне работа, въпреки крехката си възраст. Този етап от живота му оказва силно влияние на Коста Цонев – факт, който красноречиво си проличава в мюзикъла „Баща ми, бояджията“ по сценарий на брата на актьора - писателя сатирик Васил Цонев.
Коста Цонев завършва Държавното висше театрално училище, днес познато като НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност актьорско майсторство в класа на Стефан Сърчаджиев. Актьорската му кариера обаче се повлиява не само от знанията, натрупани по време на обучението във висшия институт, но и от дейността на големите майстори на театъра Кръстьо Сарафов, Константин Кисимов, Георги Стаматов, Марта Попова.
Театралният дебют на Коста Цонев е в ролята на Антон в "Младостта на бащите" в Народния театър за младежта, днес Младежки театър „Николай Бинев“.
Цели 14 години работи в Народния театър за младежта, като по време на кариерата си играе също в театър София и гастролира в театър 199.
Актьорската му игра е ненадмината и се откроява с наситеност на образа и разнообразни похвати за най-пълно превъплъщение, включващи дори пеене и танцуване на сцената.
Изиграните роли в театъра са многобройни, но като най-запомнящи и коментирани се открояват Дон Жуан в „Каменния гост“ от Пушкин, Меки Ножа в „Опера за три гроша“, Крал Ричард III в „Както ви хареса“ от Шекспир, Чорбаджи Петко в „Първите“ и Рене Галимар в „Мадам Бътерфлай" – силни превъплъщения, докоснали хиляди и завинаги останали в сърцата на зрителите.
В киното Коста Цонев дебютира още като студент през 1951 г. с малката роля на немски офицер във филма „Тревога".
Благодарение на таланта си бързо натрупва популярност и вратите на българското кино се отварят пред него. Следват главни роли в ленти като „Командирът на отряда“ (1959), „В тиха вечер“ (1960), „Бедната улица“ (1960), „Бъди щастлива, Ани“ (1961), „Баща ми бояджията“ (първият български филм мюзикъл), „Басейнът“ и много други.
Няколко поколения помнят Коста Цонев с ролята на Емил Боев, донесла му изключителна популярност във филмите „Господин Никой“ и „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, които са създадени по книгите на Богомил Райнов за българското разузнаване.
Интересен факт, е че в „Сватбите на Йоан Асен“ му се налага да се снима в две роли едновременно, тъй като трябва да замести починалия по време на снимките Апостол Карамитев в ролята на Йоан Асен. Междувременно изпълнява и ролята на царския брат Александър.
Участва и в едни от най-известните телевизионни сериали през миналия век - „На всеки километър“, „Демонът на империята“, „Изгори, за да светиш“, „По дирята на безследно изчезналите“, „Дом за нашите деца“, „Бащи и деца“, „Неизчезващите“ и др.
Талантът и заслугите му за развитието на българския театър и кино са удостоени с редица отличия, сред които званието Народен артист, орден „Стара планина“ първа степен, наградата на Съюза на българските филмови дейци за цялостен принос към българското филмово изкуство и наградата „Аскеер“, връчена му за цялостно творчество.
Личният живот на актьора е не по-малко интересен от професионалния му.
Жени се за бъдещата емблематичната говорителка на първа програма Анахид Тачева на 29 години. Булката е с 12 години по-млада от него, а бракът трае само шест години.
Според самия Коста Цонев причина за развода им е изневяра от страна на Анахид.
Все пак двамата успяват да намерят път един към друг и след пет години раздяла отново минават под венчилото. Битуват различни хипотези относно причините Коста и Анахид отново да станат семейство. Родителите им са успели да ги убедят отново да се оженят, казват едни. БКП са ги принудили, твърдят други, тъй като са сред най-известните и обичани личности и един шумен развод би подействал като лош пример за младите българи.
Вторият им брак просъществува още по-кратко и след четири години и две деца Коста Цонев и Анахид се развеждат.
Цели дванайсет години след втория си развод Коста се омъжва за Елена – жената, с която остава до края на дните си.