Българите дишат най-мръсния въздух в Европа, разкри в края на 2018-а специален доклад на Европейската сметна палата, представен в Брюксел. Отделно според данни от проучване на Европейската агенция по околната среда мръсният въздух е причина за преждевременната смърт на близо 15 000 българи на година.

Но какви точно са вредите, които замърсеният въздух оказва върху човешкия организъм? Отговор на този въпрос ви даваме в следващите редове, позовавайки се на различни медицински проучвания по темата.

Ракът на белите дробове се дължи колкото на тютюнопушеното, толкова и на излагането на мръсен въздух. Това се обосновава факта, че в него се съдържа концентрация на канцерогенни вещества, разкриват учени.

А най-разпространените замърсители на въздуха са азотен диоксид, въгледорен монооксид, серен двуокис, озон и фини частици, състоящи се от прах, сажди и дим.

Азотният доксид, който се отделя от дизеловите автомобили, както и въглеродният монооксид поразяват основно дихателните пътища, а серният двуокис може да предизвика кашлица и дори пристъпи, подобни на астматични. Фините частици пък е доста вероятно да достигнат до белите дробове и да причинят сериозно възпаление.

Мнозина смятат, че мръсният въздух влияе най-пагубно върху белите дробове, но всъщност се оказва, че той е най-опасен за сърцето. Изгорелите газове от колите вдигат кръвното налягане, а въглеродният монооксид намалява достигането на кислород до сърцето.

Фините прахови частици могат да достигнат не само до белите дробове, но и да навлязат в кръвта и да предизвикат увреждания на кръвоносните съдове, а също и на самото сърце.

80% от смъртните случаи, причинени от замърсяване на въздуха, всъщност са в резултат от исхемична болест или инфаркт, разкрива СЗО.

Освен, че замърсеният въздух е свързан с различни по вид инфекции в човешкото тяло, той може да е и сред факторите за развитие на болестта на Крон.

Млади хора, подложени на замърсяване на въздуха над нормата, по-често развиват болестта на Крон в сравнение с хора, живеещи в по-чисти райони, сочи изследване, проведено във Великобритания в рамките на три години.

Замърсеният въздух също така е предпоставка за репродуктивни проблеми, развитие на диабет и Алцхаймер, разкриват от ВВС, но подчертават, че учените не са доказали категорично кои замърсители на въздуха са виновни за това.

Всеизвестно е, че мръсният въздух отключва астма и може да е причина за задълбочаване на различни алергични състояния, но малцина знаят, че от мръсния въздух се погрознява.

Да, точно така – замърсеният въздух влияе пагубно на кожата, като той влошава не само нейното общо състояние и може да предизвика нейната алергизация, но и я състарява.

Фините прахови частици проникват в порите и ускоряват процесите на стареене на кожата. Те в комбинация с другите причинители на замърсяването на въздуха също така са сред основните причини за загубата на колаген и отпускането на кожата.

Жените от големите градове и особено от тези с проблем с чистотата на въздуха страдат от преждевременно състаряване на кожата и от появата на пигментни петна до 35% повече, отколкото дамите, които живеят в малките населени места, сочи проучване.

От мръсния въздух се оглупява, сочи съвместно изследване на университетите в Пекин и Йейл.

Продължителното излагане на мръсен въздух намалява конгнитивните способности, сочи китайско-американското проучване. Тестове, които продължават четири години и са приложени на около 20 000 души в Китай, доказват, че замърсяването на въздуха намалява математическите и вербалните умения. Учените обаче не са успели да достигнат до изводи точно кои замърсители причиняват оглупяването.

Освен на интелектуално развитие нивото на замърсяване влияе и на психологическото здраве. Оказва се, че голяма част от веществата, замърсяващи въздуха, имат директно влияние върху мозъка и увеличават риска от депресия, сочат изводите от същото съвместно изследване.