Тя е на 57 години, няма къде да живее и често няма пари за ядене. Има дни, когато остава в домовете на познати и приятели, но се случва и да прекара нощта на улицата, спейки по пейките.

Трудно е да се повярва, че тази жена без стотинка в джоба е Настасия Урбано – топмодел от 80-те и 90-те и едно от някогашните най-красиви лица на планетата. От мултимионерка, Настасия се е превърнала в жена, разчитаща на благоволението на другите. От богиня на златната епоха на супермоделите, днес тя е жена, загубила всичко – кураж, гордост, сигурност...

Всеки, който види снимките на Настасия от нейната младост, независимо дали на корица на Vogue, или заедно с Линда Еванджеслиста, няма как да не се запита: как може една толкова красива и богата жена да се окаже в толкова лошо материално положение?

Отговорът на нейната трагедия се крие в най-уязвимото място на жените – любовта.

Затрогващата история на Настасия Урбано беше публикувана преди около седмица в барселонския брой на El Periodico. Нейната съдба предизвика силен интерес, а статията беше разпространена от New York Post, Daily Mail, The Sun. Като резултат известни лица от модната индустрия, които някога са работили с Настасия, решиха да ѝ се притекат на помощ. Междувременно беше инициирана и онлайн кампания в нейна подкрепа.

Бившият супермодел се среща с журналисти на El Periodico в кафене в центъра на Барселона.

Ето историята на нейния живот:

През 1981 година тя е на 20 години и решава да замине за Ню Йорк. Вече е утвърдено име в модния свят, работила е като модел в Барселона и е позирала в Милано пред световноизвестния фотограф Фабрицио Фери.

Лицето ѝ вече е украсявало корицата на испанския Vogue и на дузина други списания.

„По това време пътувах из цяла Европа по работа. В Лондон ме викаха да правя снимки за каталози, после отивах да снимам в Париж. Много ми вървеше и ме ценяха. Отидох в Ню Йорк, защото в света на модата след като си успял в Европа, трябва да се пробваш в Америка“, спомня си Настасия.

Градът я посреща с отворени обятия и тя бързо си създава име. Има опит като модел и добри препоръки, затова подписва с най-голямата и елитна агенция Ford Models.

“Снимах се във всички списания и ме харесваха. Умеех да позирам по различни начини и хората не се уморяваха от образа ми. Има модели, които са много красиви, но ги снимат само веднъж. Аз никога не съм имала такъв проблем”.

В Ню Йорк през 80-те супермоделите са абсолютните кралици. А Урбано се снима в рекламни кампании на Yves Saint Laurent, Virginia Slims, Revlon.

„Направих кампания за Revlon. Всички топ модели от тогава се снимаха в нея - и аз също. За рекламата на Opium работих с Хелмут Нютън и по-късно подписах с Yves Saint Laurant. За рекламата на YSL ме снима Дейвид Линч. Бяха му поръчали както режисьорската част, така и фотографията. Той сядаше на дивана пред мен и се взираше... без да каже нищо. Но не с превъзходство. Той си е такъв: сладък човек“.

Но богатството в Ню Йорк не се измерва само с пари, ами и с познанства. Когато си топ модел, познаваш всички. „Бях много млада и много любопитна, исках да се забавлявам. Запознах се с много актьори и актриси.

Една вечер се срещах с Джак Никълсън, друга - с Анди Уорхол. Или с Роман Полански, или с Харисън Форд. Била съм на партита с Мелани Грифит, с Дон Джонсън, със Саймън и Гарфънкъл. За малко да се озова на сватбата на Мадона и Шон Пен. Бях поканена от американският актьор Дейвид Кийт, с когото излизах по това време. Но същия ден се събудихме с махмурлук и не успяхме да станем от леглото...“

„Имах всичко, живеех като кралица”...

Урбано си спомня, че е имала проблеми с наркотиците и алкохола, но не съжалява за нищо, което е правила тогава. „Животът трябва да се живее на макс“, смята тя.

По това време като модел тя прави страшно много пари. „Мисля, че бях първото момиче, което подписа мултимилионен договор за реклама на дрехи. Даваха ми по милион долара на година за 20 дни работа – и това в продължение на три-четири години. Толкова много пари по онова време се изкарваха основно от реклама на козметични продукти“.

И тогава идва началото на края.

„Всяка година се връщах в Барселона, за да видя родителите си. Един от тези пъти се запознах с бившия ми мъж и така всичко приключи за мен... Единственото хубаво от тази връзка бяха децата ми, всичко останало беше ужасно.

Той всичко плащаше с моите пари. На втория ден след като се запознахме, поиска да му купя BMW и аз, глупачката, му написах чек. Бях влюбена. Ако не вярваш в човека, в когото си влюбен, то на кого можеш да вярваш? Но той - не. Той не ме обичаше.“

Навремето неин приятел банкер я убеждава да депозира част от печалбите си в швейцарска банка. „В банката ми казаха, че само от лихвите мога да живея добре през остатъка от живота си“.

Сега тя не може да си обясни как всичките ѝ пари са се стопили.

„Като си помисля колко добре бях, и заради този мъж, моя бивш съпруг, сега съм на улицата... Не знам как можа да ми се случи всичко това, явно съм подписала разни неща, документи, но не си спомням да съм подписвала нищо! Парите никога не са ми били главна цел в живота и когато съм ги имала винаги съм била щедра. И ето ме - сега съм тук“.

Три десетилетия след покоряването на Ню Йорк Настасия все още има отличаваща се красота, която се усеща в очите, устните, и елегантната походка. Но е абсолютно фалирала. От време на време припечелва нещо с временна работа. Страда от депресия и има нужда от лекарства.

„Работила съм като чистачка по къщите, гледала съм деца. Сега живея в къщата на приятел, Тони, който е истински ангел. Но не мога да остана там завинаги. След няколко дни, когато изляза от тази къща, вече се питам къде ще отида с малкото си вещи. Къде ще спя?“

„Искам да живея, не да оцелявам“, заявява тя. „Уморих се да оцелявам и да прося пари. Хората около мен се отдалечават, всички се разотиват и това не ме учудва. Вече са ме гонили три пъти. Ако имам пари за наем, то няма да имам за ядене, или не мога да платя тока, или водата и трябва да слизам до чешмата, за да си налея...“

Накрая на срещата с испанските журналисти, тя се разплаква.

Казва, че не може повече и че иска да излезе от това положение, но не толкова заради себе си, колкото заради децата си. „Искам моите деца да ме виждат добре. Искам да се възстановя като човек, да бъда на ниво, за да се гордеят с мен... Искам да ме видят с дом, да работя и да плащам сметките си. Искам моите внуци да идват вкъщи на следобедна закуска и да мога да им приготвя бисквити. Много добре ги правя. Дали ще имам това? Не знам. Мисля че не. Живях добре, защото можех, но сега се адаптирам към ситуацията. Имам нужда от почивка“.

А Ню Йорк ѝ липсва „денонощно“. „Това е град, който те кара да живееш, излизаш на улицата и настръхваш. А тук угасвам. Така е. Тук душата ми гасне.“

Продължението

След като прочитат статията, бивши модели и хора от индустрията, работили с Настасия Урбано, са потресени от нейната история. Те се организират да ѝ помогнат да се измъкне от мизерното положение.
Рут Шулер, Лиз Белтран, Патрисия Солер Белтран и фотографът Робърт Суарез се свързват с други професионалисти от модната индустрия, за да ѝ подадат ръка.

„Шокирах се, не мисля че сме очаквали подобно нещо, най-малкото за нея“, казва Шулер, която е работила с Урбано за агенция Group.

“Ние бяхме принцеси, но тя, тя беше богиня.”

Миналия понеделник Даниел Мирабал, който твърди, че е близък приятел на Настасия и е загрижен за нея, започна кампания в портала GoFundMe, с която да ѝ помогне да възстанови живота си.

„Настасия продължава да бъде същата сладка, симпатична, щедра и благородна жена, която беше на 20 години“, пише той на страницата на кампанията. „Само че сега полетът ѝ е пречупен... Нека да я излекуваме крилата ѝ и да ѝ помогнем да полети отново“...