Чували ли сте историята, случила се през 1959 година в прохода „Дятлов“? Ако да, то вероятно знаете и някои от над 100-те версии, които се опитват да обяснят какво точно сполетява младежка експедиция от 9 души в Северен Урал. А ако не сте чували нищо за „Дятлов“, то сте изпуснали една от най-големите мистерии на света.

Безброй статии, книги и документални филми се опитват да обяснят съдбата на групата от младежи, наскоро завършили Съветския уралски политехнически институт в град Свердловск (днешен Екатеринбург).

60 години не стигнаха, за да стане ясна истината за смъртта на студентите, решили да направят 18-дневен обход на района на Северен Урал. В началото на тази седмица руската прокуратура съобщи, че възстановява разследването на мистериозния случай.

Архивите са отворени и специалистите отново преглеждат събраните доказателства, за да дадат най-после отговор на въпроса „Какво се случва в нощта между 1 и 2 февруари 1959?“.

Фаталната експедиция

Първоначално групата се състои от 10 души, всичките студенти, членуващи в туристическия клуб на Уралския институт. Ръководител е 23-годишният Игор Дятлов от радиотехническия факултет. Неговата съкурсничка Зинада Колмогорова и една година по-младата Людмила Дубинина са единствените момичета в експедицията. Останалите студенти са Рустем Слободин (23 години), Юрий Дорошенко (21), Юрий Кривонищенко (24), Николай Трибо-Бриньол (24), Александър Колеватов (25) и Юрий Юдин (22). Най-възрастният от участниците е 38-годишният Семьон Золотарьов.

За две седмици и половина студентите са решени да преодолеят на ски не по-малко от 300 км в северната част на Свердловска област и да изкачат два върха в Северен Урал: Отортен и Ойка-Чакур. Преходът се води труден, но те са в добро физическо здраве, много подготвени и с висок дух.

Те тръгват с влак от Свердловск към крад Серов на 23 януари. Оттам с влак отиват в град Ивадел. На 25 януари на автобус пристигат в село Вижай, където отсядат в местната малка гостилница. На 26 януари групата тръгва с открит камион към лесничейството в края на селото, където пренощува в работническо общежитие.

Техният скиорски поход започва на 27 януари, когато се отправят към изоставен рудник. Там стигат чак в 23 часа и им се налага да нощуват в изоставена постройка. Юрий Юдин обаче изпитва силна болка в крака и заявява, че не може да продължи похода с групата. Той оставя част от топлите си дрехи и храна на своите спътници и с голямо съжаление тръгва наобратно.

Юрий няма представа, че болката в крака му всъщност ще му спаси живота, както и че вижда приятелите си за последен път.

Какво се случва по-нататък с групата е известно от дневниците на младежите и множеството снимки, които те си правят и които са открити по-късно при издирването им.

Знае се, че на 28 януари, на ски те отиват до брега на река Лозва, където нощуват. На 29 януари следват пътеката на местното население от народността манси. На 31 януари навлизат в планината Холат Сяхл на границата на република Коми, висока 1096 метра. Нейното име на езика на мансите се превежда като „Планината на мъртвите“ и местните я избягват, защото смятат, че е обладана от духове.

Подобни суеверия обаче не спират групата.

Те тръгват да катерят склона, но силният вятър ги принуждава да се върнат към долината и там да пренощуват. На 1 февруари отново се опитват да изкачат върха, но не успяват и решават да пренощува в безименния до този момент проход, който по-късно ще получи името „проход Дятлов“ по името на Игор.

През 1963 година на това място ще бъде поставена мемориална плоча...

Нататък следите се губят.

На 12 февруари младежите е трябвало да стигнат до крайната точка на маршрута – село Вижай, откъдето да изпратят телеграма в спортния клуб. На 15 февруари близките им ги очакват обратно в Свердловск. От Вижай никой не се обажда и скоро става ясно, че студентите са изчезнали.

Организирано е продължително търсене, в което се включват няколко спасителни групи от доброволци, местни жители, манси, военни. Извършват се и огледи с хеликоптери.

На 26 февруари в прохода е намерена палатката на младежите, в която няма никой. В нея са изоставени вещите на 9-имата, техните раници, храната им, обувки, топли дрехи.

На следващия ден на около километър и половина от палатката под голям кедър в края на гората са намерени телата на Кривонищенко и Дорошенко. Те са по бельо и са разположени в снега един до друг. Дорошенко е по корем. Около телата да разхвърляни остатъци от дрехи, които са обгорели. На височина до 4-5 метра клоните на кедъра са съборени и клоните лежат около телата.

На около 300 метра от дървото по склона в посока палатката е намерено тялото на Игор Дятлов, което е прегърнало ствола на бреза. Той е облечен със ски панталон, пуловер, яке, но е по чорапи – един вълнен, един памучен. Лицето му е замръзнало в снега.

Същия ден с помощта на куче на около 300 метра от тялото на Дятлов е намерено и тялото на Зинаида Колмогорова. Тя също е облечена с топли дрехи, но без обувки. По лицето ѝ има следи от кръвотечение от носа.

На 5 март е намерен трупа на Рустем Слободин на около 180 метра от този на Дятлов. Той лежи под 15 сантиметра сняг и също е облечен топло, с 4 чифта чорапи на краката и валенка на единия крак. Другата валенка е намерена в палатката. По лицето му също има следи от кръвотечение от носа.

Разположението на трите тела на склона и техните пози показва, че те са загинали на връщане от кедъра към палатката.

Но какво е причинило смъртта?

Търсенето на останалите туристи продължава през април, но без резултат. През май снегът започва да се топи и на около 50 метра от кедъра са намерени още 4 трупа. Този на Людмила Дубинина е на колене, има странни следи от външни наранявания по тялото, а езикът ѝ мистериозно липсва.

Телата на тримата мъже са на Тибо-Бриньол, на Золотарев, на Колеватов. По труповете, разпръснати наоколо, са намерени дрехите на Кривонищенко и Дорошенко, които имат следи от разрези. Намерен е и ножа на Кривонищенко, с който явно са били брулени клони от ели наоколо.

Версиите

Първата версия на прокуратурата е, че студентите са били нападнати от народността манси. Скоро обаче се оказва, че палатката е била разрязана отвътре и няма никакви улики наблизо да е имало други хора.

Втората версия е, че студентите са починали от замръзване, защото не са установени смъртоносни удари с оръжие.

От друга страна съдебно-медицинската експертиза установява, че смъртта е настъпила под въздействието на „голяма стихия“, която е изпочупила костите им и е причинила вътрешни наранявания „като от голяма ударна вълна“.

Шестима от студентите са умрели в следствие на измръзване и хипотермия, но за трима се знае, че причината на смъртта е именно фаталното нараняване от неизвестен произход.

Прокуратурата открива нова версия: туристите са станали жертва на някакво мистериозно „енергийно въздействие“. Това се допълва и от факта, че по някои дрехи са открити високи дози радиация.

Делото е прекратено на 28 май 1959 година, заради отсъствие на данни за престъпление.

Изводът е, че трагедията се е случила на 1 срещу 2 февруари. Последната снимка от фотоапарата, намерен в лагера, е направена вечерта на 1 февруари и запечатва момента на разкопаването на снега, за да бъде опъната палатката.

Според следствието палатката е била изоставена „внезапно и едновременно“ от всички, но няма следи за паническо бягство – напусната е организирано. Не са забелязани следи от борба. Множество стъпки около палатката показват, че е имало движение към гората, но някой от тези стъпки са боси, а други с обувки...

„Отъствието по труповете на видими телесни наранявания и признаци за борба, наличието на всичките им ценности, както и съдебно-медицинската експертиза, показват, че причината за гибелта на туристите е стихийна сила, която те не са били в състояние да преодолеят“, е заключението на разследващите тогава.

Загадка

Според близките на загиналите, разследването е незадоволително. А липсата на достоверна хипотеза за случилото се ражда твърде много хипотези и конспиративни теории.

Според някои младежите са загинали в следствие на ударна вълна, предизвикана от тестването на военни ракети в района. Mоже ли младежите да са станали жертва на тайни опити? Други пък смятат, че в смъртта е замесено НЛО.

Радиацията по телата озадачава всички и ражда още версии.

Широко разпространена е тази за любовен триъгълник, който е изкарал младежите извън палатката на минус 30 градуса през нощта. Смята се и че те са консумирали алкохол, закупен от местните хора, който ги е „подлудил“ и ги е накарал да хукнат из студа, загубвайки ума си.

„Вода в кладенеца“ налива и информацията, че в нощта на 17 февруари в небето е било забелязано явление, наподобяващо „огнено кълбо“, което е било видяно от много жители на Среден и Северен Урал. За подобно огнено кълбо е съобщено и от участници в търсенето на 31 март. Възможно ли е подобно огнено кълбо да е имало и на 1 срещу 2 февруари?

Подновяването на делото

Популярността на случая принуди главната прокуратура на Русия да обяви, че ще поднови делото. На 1 февруари беше съобщено на пресконференция, че достоверността на материалите, събрани през 1959 година, е потвърдена.

Не са намерени криминални следи и засега прокуратурата счита, че е имало три възможни причини за случилото се: лавина, пропадане в снега или ураган. Но какво се случва с намерените следи от радиация?

През март ще бъде направена нова медицинска екпертиза, за да се установи от какво са наранени телата на загиналите, а резултатите ще бъдат публикувани през август.

Дотогава въпросите ще продължават, а хипотезите все така ще се множат.