„Моля не бъркайте Църкавата с администрацията на Светия Синод!“, призовава моя добра приятелка, която е силно вярваща християнка. На нея, както и на много други интелигентни и напредничави православни, тези дни им се налага ревностно да защитават вярата си, след като в петък Светия Синод публикува на сайта на Патриаршията поредното ретроградно и закостеняло становище по важен обществен въпрос.

Този път администрацията на Светия Синод се чувства длъжна да се изкаже относно възпитанието на децата, като за това използва петък, 8 февруари - последния възможен ден за даване на коментар (http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=282504) по проекта за Националната стратегия за детето 2019-2030 г.

Становището на традиционната, а вече и издържана от данъкоплатците църковна институция, фрапира с внушението, направено уж чрез благочестиви и загрижени думи, че домашното възпитание може да включва и физически наказания над децата, ако родителите преценят. Че абортите трябва да бъдат забранени със закон. Че православното християнство трябва да бъде задължително изучаван предмет в училище. Че „вековните традиции“ трябва да стоят над „чуждото влияние“. Че държавата не бива да се намесва в семейния живот, защитавайки децата от физическо насилие, но в същото време трябва да защитава „правата на родителите“. Че защитата на „традиционното семейство“ е част от „националната сигурност“.

За атеистите като мен е ясно, че манипулациите на администрацията на Светия Синод отдавна предизвикват неприятни чувства. То не беше ропот срещу Конвенцията за домашното насилие, срещу донорството, срещу гей парадите, срещу марихуаната... И – забележете – срещу публичността на бюджета на църквата!

Оставете ме мен, аз не съм никакво мерило по отношение на спазване на религиозните ценности. Но какво да кажем за българските православни, които съвсем не са толкова глупави, че да не усещат неадкватността в посланията на БПЦ?

Как им се отразяват редовните корупционни скандали в администрацията на църквата? Как да живеят с лошия имидж, който Светия Синод системно си създава сред изстрадалия български народ?

Както показва и реакцията на моята приятелка, православните в България са истински объркани от действията на висшия клир. Българският християнин е изправен пред две възможности: или да застане зад спорните решения на върховната администрация с риск да бъде наречен религиозен фанатик, или строго да разграничи своята вяра от управлението на Църквата.

Сега моята приятелка трябва да крие в мислите си факта, че изобщо не е съгласна с мнението на БПЦ, което толерира домашното насилие над децата.

Това не е първият случай, в който й се налага да пази християнската си добродетелност и искрена вяра от атаките на висшата администрация на Църквата.

Като информиран човек, тя е наясно, че Светият Синод и висшата администрация на БПЦ са инфилтрирани от бивши сътрудници на ДС. Това са хората от същото ДС, което в продължение на десетилетия е извършвало репресии именно над православните свещеници. Само за пример: през 2017-а ръководството на Българска православна църква отново отказа да се подчини на закона за досиетата, който проверява лица, заемали или заемащи ръководни постове в институцията.

И ако целта на ръководството на БПЦ е да отврати обикновените християни от себе си, то той се справя много добре.

Със своите изумително ретроградни становища, с абсолютната липса на разбиране към съвременния живот, с нежеланието за обновяване, с отричането на всичко модерно - от технология, та до здравеопазване, с вкопчването в ценности, присъщи на други векове – институцията бавно, но методично подкопава недоверието към традиционната българска религия.

Златни часовници и скъпи коли, съчетани с абсолютна пасивност в случаи, когато има нужда от намеса и помощ...

И дори сега, отричайки намесата на държавата в семейства с домашно насилие, БПЦ предлага ли алтернатива? Създава ли центрове за пострадали от побой? Спонсорира ли приюти и сиропиталища за тормозени деца? И най-малкото: дава ли поне утеха за битите майки, за жертвите на изнасилвания, за малолетните, забременяли не по собствено желание? Или теорията за възпитанието според синодалните старци се свежда до вменяване на вина на децата, ако са „непослушни“ (и това го има в последното скандално „Становище“!).

Това е Светият Синод днес – скъпа, безконтролна институция, която може да служи на всичко, но не и на собствения си народ.

Четете още: Поли Генова посрещна рождения си ден на тенис корта (Снимки)