Мнозина от нас пазят в сърцата си спомен за предишна любов. Как пада сянката на миналото чувство върху отношенията с настоящия партньор? Пречи ли ни да живеем? Представяме ви няколко истински истории и мнения на експерти.

Основни идеи

* Новата връзка не започва от нова страница – ние привнасяме в нея своето минало, опита си и своите мечти.

* Ние се нуждаем от лична легенда – животът, в който е имало велика и невъзможна любов се усеща по-ярко.

* Ние имаме право на съкровени спомени. Трябва само да усещаме границата между верността и неверността, дори и да е само въображаема.

39-годишната Елина има две деца и вече от осем години е омъжена. „Щастлива съм“, признава тя. „Но все по-често ми се струва, че приличаме на образцова двойка от реклама за семейни автомобили – сладки деца, апартамент, вила на село, хубава работа. Животът сякаш изтича между пръстите ми, без да остави място за силни страсти и незабравими емоции“.

„Вече от няколко месеца аз съзнателно или неволно се връщам в мислите си към Ж.. Постоянно се карах с родителите си заради него, те не можеха да го понасят. И двамата следвахме филология в университета, той беше по-голям от мен с три години. Когато започна връзката ни, Ж. заряза ученето, не си търсеше работа, а посвещаваше цялото си свободно време на писане на стихове, срещи с приятели и пиене на евтин алкохол в компанията на други непризнати гении.

Той живееше, без да мисли за утрешния ден. Можеше изведнъж да изчезне за една седмица, а после да ми се обади от друг град с молба да му пратя пари за билет за връщане. Животът ни беше неопределен и вълшебен. Ние нямахме бъдеще, но у Ж. го имаше онова безумие, което сега толкова ми липсва. Когато се появиха социалните мрежи, неведнъж ми хрумна щурата идея да го намеря, но засега още не съм се решила да го направя“.

„Повечето жени пазят в сърцето си призрак на една голяма, понякога въображаема любов“, пояснява нашият консултант гещалт-терапевт. „Тя е останала в миналото, но понякога тревожи паметта и въображението. Това явление е много по-разпространено, отколкото е прието да се смята. Някои мои пациентки се чувстваха щастливи в дългогодишния си брак, но и те преживяваха на ум връзката си с идеaлизирания си любим – тяхната първа любов или мъж, когото почти не са познавали“.

ИСТОРИЯ БЕЗ БЪДЕЩЕ

Фантомната любов е многолика – първа юношеска страст, обречено чувство заради заетост на единия от партньорите, смърт на любимия или развод, който не е бил преживян и оплакан напълно. Но какво е общото между тези спомени? Незавършеността на самата история, която дава богата почва за развитие на нашите фантазии, на нашите съжаления и угризения на съвестта.

Разумът може и да признае факта, че тази любовна история не е имала бъдеще, но подсъзнанието не е толкова послушно. Според френския психотерапевт Патрик Естрад именно благодарение на подсъзнанието спомените се оказват толкова интензивни, а фантазията работи толкова продуктивно.

„Отношенията ни възникват под влияние на архетипите – анима, женската част на несъзнаваното у мъжа, и анимус, мъжката част на несъзнаваното у жената“, пояснява нашият консултант психоаналитик. „Ние проектираме недостъпните за съзнанието ни образи на мъжкото и женското начало върху реален човек – и хлътваме до ушите. Обзема ни силно и заслепяващо чувство и ние непроизволно приписваме на другия черти, които отговарят на нашите несъзнателни очаквания и представи“.

Този импулс е толкова силен, че ние не сме способни да разграничим реалния човек от фантазиите си и очакваме от него неща, които той не може да ни даде. Чак по-късно се опитваме да разберем какво ни е очаровало толкова – гласът му, поведението му или маниерът му на говорене.

„Определящо обаче е друго“, казва Естрад. „В даден момент сме намерили у друг човек – било то за час, за месец или за година – нещо съвършено, нещо, което не може да съществува в реалността продължително време. Остава ни само споменът за тази съвършена и идеализирана „огромност“, онова, което Марсел Пруст е нарекъл „грамадната сграда на спомена“. Времето преплита, разплита и отново сплита нишките му, изглаждайки неравностите, намалявайки болката и украсявайки самата история и действащите ѝ лица“.

НУЖДАТА ОТ ПЪЛНОТА

Вече девета година поред Ина пали свещ вечерта на 15 март. Това е ритуал, който тя никога не забравя да изпълни. „Така аз казвам на С., че го помня“, пояснява тя. „Ние преживяхме страстна любов. По цели седмици не се разделяхме нито за минута, но често се карахме и се разделяхме – всеки път сякаш завинаги. Но той неочаквано се появяваше на моя праг, скрил зад гърба си букет цветя или кутия бонбони. Веднъж посред нощ дойде до нас от другия край на града на мотор и по чехли. Каза, че много съм му липсвала. След три години такъв живот се разделихме. След още две години аз се омъжих. Тогава разбрах, че С. е загинал при катастрофа… Разбирам, че не бихме могли да създадем щастливо семейство, но аз го обичах. Палейки свещ за него всяка година, аз запазвам спомена за онази любов, която му давах и която той даваше на мен“.

Привързаността ни към фантомната любов – жива или мъртва, реална или измислена – ни помага да си създадем своя лична легенда, да морфологизираме миналото си. Силната страст, която е останала в миналото, става основа за бъдещите истории и прави настоящия ни живот по-наситен и интересен.

„Ярките любовни истории придават смисъл на живота ни“, казва нашият консултант екзистенциален психотерапевт. „В такива моменти ние сякаш излизаме извън границите на своето „Аз“, усещайки връзка с нещо по-голямо, и ставаме част от него, намирайки смисъла на живота в самите себе си. Преживявайки тези мигове отново, ние усещаме, че животът ни има стойност, защото е бил изпълнен с изключителни отношения“.

„Имам прекрасен брак, но не мога да спра да мисля за първата си любов“, споделя 42-годишната Яна. Любимият ѝ бил най-младия преподавател в катедрата, а Яна била една от студентките му. „Ние криехме връзката си, срещахме се у нас през деня, писахме си бележки. Той беше първият ми любовник. С мен той за пръв път изневери на жена си. Животът ми не беше като скучните любовни истории на приятелките ми – аз се чувствах като романтична героиня, като Маргарита на Булгаков или дори като Ана Каренина“.

Личният живот става по-ярък и обемен, когато вярваме, че сме преживели велика любов. Идеализирайки бившите си любовници, жените преживяват чувства, които не са изпитали като деца. „Те не са почувствали върху себе си онзи пръв, възхитен и повдигащ нарцистично детската самооценка поглед, който майките непроизволно хвърлят на синовете си“, коментира нашият консултант психоаналитик. „Затова търсят този поглед по-късно в любовните отношения. Идеализираният мъж е съвършен. Отблясъкът на съвършенството му огрява и тях, давайки им шанс да обикнат себе си. Но това е възможно само във фантазиите им – в реалните връзки се проявяват особеностите на характера и недостатъците на партньора“

Какво означава това за мъжете

Мъжките фантазии практически не засягат сферата на любовните отношения. Мъжете повече се вълнуват от собствените си амбиции, от въпросите за статута и властта – за разлика от жените, за които любовните връзки често стават смисъл на живота.

„Мъжете се потопяват в света на мечтите и спомените, само когато се сблъскват с трудности в реалната си връзка“, твърди нашият консултант психоаналитик. „На мъжете им е трудно да се решат да говорят за чувствата си, затова те предпочитат да заемат позицията на жертва и да фантазират колко би било прекрасно, ако имаха до себе си голямата си любов, която за жалост е останала в миналото. Така мъжът сякаш напуска реалната си жена заради идеалната“.

СТИМУЛ ЗА ДВОЙКАТА

Разочарованията и обидите ни влияят по-слабо, ако пазим в сърцето си спомен за голямата си любов. В живота на 37-годишната Карина е имало голяма страст още преди срещата с настоящия ѝ съпруг. „Аз си забранявах да мисля за А., докато мъжът ми не призна, че е имал забежка „за една нощ“. Това не разруши семейството ни, но аз за пръв път си позволих да мисля за бившия си любовник по време на секс със съпруга си. Не знам дали това се отразява добре на връзката ни, но поне ми помогна да се вслушам в желанията си и може би да си отмъстя за изневярата“.

Дали фантомните любовници ни дават възможността да изневерим, запазвайки вярност към партньора? „Има различни форми на изневяра“, пояснява Естрад. „Опростено може да се каже, че има изневяра спрямо самия себе си и изневяра спрямо друг. Карина изневерява на партньора си, но не и на себе си. На мен ми харесва образът на тайната градина – аз мога да бъда верен на приятелката си и в същото време да съм верен на миналото си, защото с него сме едно цяло“.

И все пак, когато спомените са твърде натрапчиви, те могат да съсипят настоящата връзка. Сериозното увлечение по трети човек, било то и само във въображението, отслабва връзката в двойката. Запитайте се честно дали сте наистина открити с партньора си, дали изпитвате удовлетворение с него, имали ли сте достатъчно време, за да надраснете предишната си връзка, какво ви пречи да се отдадете напълно на връзката си сега? Това са важни въпроси и призраците на любовта не бива да засенчват отговорите на тях.

КАКВО НИ КАЗВА ПРИЗРАКЪТ НА ЛЮБОВТА

Незабравената любов може да съсипе връзката… а може и да ѝ вдъхне нов живот! Но това ще стане само при условие, че си зададете нужните въпроси и отговорите на тях възможно най-искрено.

Какво означава за вас тази останала в миналото „голяма любов“?

Това е вашата зона на мечтите, вашите лични „Отнесени от вихъра“… Спомняте си за тази любов с лека носталгия. Такива фантазии не застрашават настоящата ви връзка и не се конкурират с нея. Защо да се отказвате от тях тогава? Но ако предишната голяма любов ви помага да търпите рутинните отношения, трябва да бъдете внимателни. Постоянното бягство от реалността може да ви попречи да вложите достатъчно от себе си, от своето време и от енергията си в развитието на отношенията в двойката. Рано или късно ще трябва да се изправите очи в очи с реалността и наистина да се сбогувате с миналото си.

Кога мислите за нея?

По време на конфликти или съмнения относно избора, който сте направили, когато ви липсва подкрепа и разбиране от страна на партньора… Без да бягате в света на мечтите, се опитайте да помислите какво можете да промените в живота си или във връзката с партньора, за да получавате от нея това, което очаквате.

Какво сте харесвали у себе си в тази любовна история?

Смелостта си, чувствеността си, независимостта си, откритостта си… Коя част от своето „Аз“ сте изгубили с времето? Никога не е късно да преоткриете своята индивидуалност.

За какво съжалявате?

Никоя любовна история не приключва без причина – несъвместимост на характерите, изневяра, различия във възгледите, непознаване на себе си и т.н. Още ли се съмнявате? Замислете се какво цените в любовните отношения и сравнете от тази гледна точка предишната си връзка с настоящата.