Как жените на възраст над 30 си търсят половика, как се справят с вътрешния и външния натиск и по какво се различава запознанството с мъж на 30 от запознанството на 20 години? Седем жени са споделили мислите и чувствата си и са готови да ни предложат своята подкрепа и мъдрите си съвети.

Да си намериш половинка не е лесно. Особено е тежко е да осъзнаваш, че изоставаш от всичките си приятелки. Струва ти се, че си последната самотна жена на света. Изведнъж разбираш, че трябва спешно да си намериш мъж и започваш да се терзаеш: „Ами ако си умра все така сама?“. Върху това се натрупва и натискът отвън – околните все подпитват защо си още сама. Чувстваш се принудена да се оправдаваш, вместо да живееш спокойно така, както ти се иска.

ПОМНЕТЕ КОИ СТЕ И КАКВО ИСКАТЕ

Ейми: Основната разлика между романтичните срещи на 20 и на 30 години е увереността в себе си. На 20 аз се съмнявах в себе си и не знаех какво искам. Това беше период на проучвания и експерименти. Аз просто се запознавах с младежи, които срещах по пътя си. На около 30 вече се бях оформила като личност – моите силни и слаби страни и капризите ми станаха неизменни. Аз познавам себе си и това ми помага да си избирам мъже. Аз знам какви качества трябва да има партньорът ми.

Тъй като бях единственото необвързано момиче в компанията, се научих да правя много неща сама. Живеех и пътувах сама. Вече не изпитвам ужас, когато се замислям да изляза на вечеря сама. Благодарение на това се научих да бъда по-надежден приятел и партньор. Аз не съветвам самотните момичета да бързат да се обвържат. Не е нужно да излизате с някой „свестен“, просто защото всичките ви приятелки се омъжват и създават семейства. Повярвайте ми, подходящият за вас мъж ви чака. Трябва да продължите да го търсите и да останете открити. Не оставайте с някой мъж, просто за да си имате партньор. Както е казала Кари Брадшоу, „винаги търси пеперудите в корема и не се навивай на нищо по-малко от това“. Вие го заслужавате.

РАЗБЕРЕТЕ, ЧЕ ВЪЗРАСТТА Е ПРОСТО ЦИФРА

Синтия: Трябва да спрете да възприемате възрастта като ограничение. След като сме против дискриминацията по възрастов признак в професионалната сфера, значи не бива да допускаме такава дискриминация и в търсенето на партньор. Допустими са всякакви разлики във възрастта, както нагоре, така и надолу. Винаги трябва да даваме шанс на връзките си. Възможно е те да променят живота ни.

ИЗЛИЗАЙТЕ ИЗВЪН КОМФОРТНАТА СИ ЗОНА

Керълайн: Някъде след 25-годишна възраст работата ме погълна изцяло. Бях много заета, струваше ми се, че всички мъже наоколо са женени. След работа спортувах в група, съставена от жени, или се срещах със свои омъжени приятелки. На всичкото отгоре бях и интроверт. Нищо чудно, че нямах партньор. Да прекарваш много време насаме със себе си е прекрасно, но не спомага за активен личен живот.

После си намерих нова работа и се преместих в друг град. Животът ми се промени напълно. Наложи ми се да преразгледам начина си на живот и да се запозная с нови хора. Започнах да мисля повече за себе си и за бъдещето си, престанах да бъда работохолик. Започнах да казвам „да“ на всякакви възможности за запознанство. Не ходех на романтични срещи, но поне общувах с хора и променях нещо в живота си. Фокусирайте се върху себе си, използвайте възможностите си, не се страхувайте от промените в живота си и не бързайте. Наслаждавайте се на всеки един миг.

НЕ СЕ ВМАНИАЧАВАЙТЕ ПО РОМАНТИЧНИТЕ СРЕЩИ

Ерин: Мислите, че са важни определени критерии ли? Не е така. Аз започнах да излизам с интроверт-вегетарианец. Все пак не си търсех мъж, за да го демонстрирам на тържествени мероприятия. Търсех си партньор, когото да искам да виждам всеки ден. Оттогава възгледите ми за процеса на срещи с мъже се промениха радикално. Моят съвет е следния: обещайте си да полагате усилия. Вие сами поставяте условията, важното е само да се движите в нужната посока.

Решете колко романтични срещи ще имате за определен период от време и спазвайте графика си. Може да ходите на една среща седмично или дори на две седмици. Не е нужно да „преизпълвате петилетката“. Уважавайте времето си и учете партньора на същото. Нека той да е наясно, че си имате и други занимания. Имате нужда от време за срещи с приятелки, спортуване, почивка и възстановяване на силите. Не се вманиачавайте по романтичните срещи, обръщайте внимание и на другите сфери от живота си.

ИЗЛИЗАЙТЕ НАВРЕМЕ ОТ ИГРАТА

Кейти: Аз няма да излизам с мъж, който има деца. Вече съм минавала през това и не искам да го повтарям. Цяла година влагах цялата си душа в общуването с дъщерята на приятеля ми. Но после се разделихме и не можех да се виждам повече с нея. Трудно ми беше да го преживея. Сега преди да отида на среща с мъж, първо питам дали има деца. Някои мъже ме излъгаха.

Наскоро попитах директно новия си познат дали има деца. Той отговори, че няма. Но на първата ни среща на четири очи, по време на вечерята той призна, че има деца. Настояваше, че те „не се броят“, защото вече не са малки. Кипна ми отвътре. Изгубих апетит, искаше ми се веднага да стана и да си тръгна. Не понасям да ме лъжат, още повече пък за нещо толкова важно. След вечерята, когато излязохме от ресторанта, аз отказах да се разходим и казах, че трябва да си вървя. Той се учуди, но ме остави да си тръгна. След няколко минути получих съобщение от него. Той се извини, че ме е засегнал и призна, че е трябвало да ми каже истината от самото начало. Съгласих се с него и му пожелах успех. Моят съвет е: не оставайте на среща с някого, ако не искате да сте там. Да си тръгнете няма да е грубо, а честно.

ДА БЪДЕТЕ НЕОБВЪРЗАНИ Е НОРМАЛНО

Сара: Когато си на над 30, усещаш огромен натиск. На 20 години аз ходех на срещи, за да се позабавлявам. След тридесетака разбрах, че трябва да си намеря надежден партньор. Мъжете, с които се запознавам, също усещат този натиск. Ние обсъждаме важните въпроси веднага, още на първата среща. Нямам толкова много време, че да го прахосвам напразно. Този подход обаче е донякъде опасен. Лесно е да се влюбиш в неподходящ мъж, ако той ти обещае правилните неща. На 20 години не бих обърнала внимание на човек, който е твърде загрижен за това да си намери половинка. Но сега съм толкова фокусирана върху търсенето на това, което желая, че мога да се поддам на лъжливи обещания от неподходящ за мен човек.

Понякога ми се струва, че съм последният необвързан човек на планетата. Наскоро на сватбата на едни приятели имаше само двама души без половинка – аз и овдовялата баба на булката. Често прекарвам почивните си дни със семействата на свои приятелки и се чувствам като придатък. Тази година реших да положа усилия и да си намеря партньор. Засега нямам с какво да се похваля. Поне разбрах, че светът е пълен със свестни хора. Да си търсиш партньор на 30 години не е лесно, всички наоколо вече са семейни. Понякога преживявам сривове. Налага ми се да убеждавам сама себе си, че е нормално да съм необвързана. Като цяло обаче се радвам, че не бързах да се омъжа. На 20 години не бях готова да си избера подходящ партньор. Трябваше да узная много неща за себе си. Сега съм сигурна, че ще мога да разпозная подходящия за мен мъж.

НЕ ПРИЕМАЙТЕ „ПРИЕМЛИВ ВАРИАНТ“

Стефани: След толкова години опити и неуспехи разбрах едно – не се съгласявайте на по-малко от това, което искате. Ако знаете какво желаете, търсете именно това. Не си губете времето с човек, който си играе с вас или е настроен на съвсем друга вълна. Ако и двамата сте на 30 години, това не означава, че непременно си подхождате. Много пъти допусках тази грешка. Не се страхувайте да се доверите на интуицията си, ако тя ви нашепва, че с даден човек не сте на една вълна. А ако мъжът, който ви е харесал, е изчезнал, не се натъжавайте. Той е изгубил много, а на вас ви предстоят много нови открития.