На днешната дата преди 19 години от този свят си отива царица Йоанна - съпругата на цар Борис III.

Тя се ражда като Джована-Елисавета-Антония-Романа-Мария в Рим на 13 ноември 1907 година в семейството на крал Виктор Емануил III и Елена Савойска. Но след сватбата си с българския цар приема името Йоанна, а до края на живота си нарича България своя родина.

Царица Йоанна и цар Борис се запознават през есента на 1927 година.

Тогава Джована, наричана от близките си Джо, е едва на 20 години, а цар Борис - на 33. Тя е със светлокестенява коса, кафеникаво-зелени очи, деликатно телосложение и одухотворено порцеланово лице. Тя е образована, говори няколко чужди езика, свири на пиано и съвсем естествено е една от най-желаните дами в европейската аристокрация. Но според историческите източници българският монарх е поразен и впечатлен не толкова от изящната визия на италианската принцеса, колкото от нейния интелект и тънко чувство за хумор.

Джована също не е равнодушна към царя и го харесва още от пръв поглед, пишат изследователи.

Младата аристократка е пленена от неговата уравновесеност, доброта и не на последно място - ерудираност. Той е вещ в разнообразни теми, свири на музикални инструменти и говори шест езика.

Симпатиите, които двамата споделят един към друг само след няколкочасовото гостуване на царя в дома на крал Виктор Емануил III и Елена Савойска, са видими за всички.

Но уви, ситуацията не се развива така, както им се иска на младите влюбени. Техните чувства са подложени на изпитание и пътищата им се разделят, за да се преплитат отново чак след три години.

Поводът за срещата им през 1930 година е сватбата на италианския престолонаследник Умберто. Решил, че е чакал прекалено дълго, за да бъде щастлив със своя обект на обожание, цар Борис III не желае да губи и минута повече. Затова само няколко седмици след втората си среща с Джована, той ѝ предлага брак в дома на сестрата ѝ.

Принцесата веднага приема. Но истината е, че макар идеята за брак между благородници, сключен не заради политически интереси, а от чиста и всепоглъщаща любов, да очарова всеки обикновен европеец, щастливият финал все още е далеч. Причината е, че брак между католическа принцеса и източноправославен монарх е доста сложен за осъществяване. Първоначално и римокатолическата, и източноправославната църква са против този съюз. Ситуацията изглежда неразрешима, а младите влюбени са отчаяни.

Цар Борис заплашва, че ще умре ерген, ако не се ожени за Джована, и дори е категоричен, че попречат ли на сватбата му, ще отиде в манастир.

След дълги и продължителни преговори и намесата на различни политически и духовни лица. Сред тях е и папският нунций в България - Монсеньор Анджело Ронкали, който е близък и на двамата. По-късно именно той ще стане новият римски папа под името Йоан ХХІІІ.

В крайна сметка влюбените получават разрешение за сватба. Заради разликата във вероизповеданията сватбените церемонии са две. Едната се състои в италианското градче Асизи, намиращо се недалеч от Пиза, а другата в храма "Свети Александър Невски" пред погледа на политическия и обществен елит на държавата.

След женитбата си Джована приема името Йоанна в чест на Свети Йоан Рилски, а българският народ мигновено се влюбва в красивата кралица. Не само заради нейния жест, не и заради изящната ѝ външност, а заради огромното ѝ сърце.

Йоанна нарича България свой дом до края на дните си и се отдава на мисията да осигури добруването на нейните граждани още от първите си дни като царица. Тя използва сума, дадена ѝ като сватбен дар, за построяването на Тревненския преванториум – днешната Детска специализирана белодробна болница "Царица Йоанна" в град Трявна.

Освен това откупува от банкера Атанас Буров 22 декара земя, намираща се в покрайнините на град София. На мястото финансира изграждането и оборудването на модерна болница. Днес известна с името на своя патрон "Царица Йоанна".

Неслучайно американският публицист Маркъм пише: "Едно от най-добрите неща, които е направил цар Борис за своя народ, е довеждането на италианската принцеса Йоанна за царица в София, една от най-очарователните принцеси в Европа."

Края на спокойните дни на царицата идва в средата на 30-те ѝ години.

Тя губи съпруга си при неизяснени обстоятелства, когато е едва на 36 години и остава сама с две невръстни дечица.

Официалната версия за кончината на цар Борис III е инфаркт, но има солидни подозрения, че той е отровен от Хитлер. Причината е отказът на монарха да изпрати български войници на фронта и да депортира евреи. Историци допълват, че самата царица Йоанна е помагала на съпруга си да спаси евреите и е организирала тяхното бягство.

Но загубата на любимия мъж не е единствената трудност, пред която е изправена младата царица. Следва още един тежък и страшен период не само за нея, но и за цялата нация - бомбардировките над София. В началото на 1944 година столицата е нелкократно бомбандирана, а пораженията са огромни.

Въпреки личната драма, през която преминава, царицата е непоклатима и е неотлъчно до народа си. Тя смело обикаля разрушенията, за да помага, и се среща с пострадалите, което кара министър-председателя Константин Муравиев с възхищение да възкликне: "Една жена, една майка трябваше да покаже на българските политици какво значи мъжество - царицата."

Но ударите, които съдбата отправя към Йоанна, не свършват до тук. На 9 септември 1944 година се състои преврат и властта се сменя. Следва референдум, който обявява България за република, а Йоанна и двете ѝ деца са принудени да напуснат страната.

Първоначално те живеят в Египет при баща ѝ, който също е изгнаник след референдум против монархията, а после в Испания.

Последните години от живота си Йоанна прекарва във вила в португалския курорт Ещорил, носеща името "Янтра" в чест на любимата България. През 1993 година тя успява да се върне отново у нас за кратка визита и е приветствана възторжено от гражданите.

Отива си от този свят през 2000-а година и по нейно желание е погребана в църквата "Св. Франциск" в Асизи, Италия - мястото, на което преди 70 години се е врекла във вярност на любимия мъж.

До края на дните си царица Йоанна обича България и я определя като своя втора родина, а чувствата на българския народ към нея не са по-малко топли. У нас тя е споменавана само с добро и до днес е известна като "Царицата на милосърдието".