Онази луда нощ на плажа в Бургас... Той се върна на сцената и заповяда на ордата пред себе си: „На колене!“ Хиляди изтощени, прегракнали и екзалтирани фенове паднаха като посечени на влажния пясък, докато морето спеше спокойно. Последвалият бис на „Smack My Bitch Up” беше взрив за събуждане на боговете. Светлини и демоничен тътен от рейв, брейкбийт и електронен хардкор пронизаха нощта в безподобната си цялост, а незабравимият Кийт Флинт вилнееше като луд и държеше цялата публика в очакване. До самия край.

Заради него харесвах The Prodigy. Защото беше непредвидим и странен. Защото беше опакото лице на индустрията. И нетипичният предводител на група от първопроходци, която никак не се вписваше, но проби мейнстрийма на Бон Джоуви, Бритни Спиърс и сие през 90-те. The Prodigy гарантираха най-качественото трещене на добрите стари купони в добрите стари времена, ужасявайки всички останали поколения до краен предел.

Музиката им приличаше на „грешка на растежа“, но се оказа картечен огън, който разчисти пътя на нов жанр и нови артисти.

Без да знае, Кийт Флинт предизвикваше стълкновения с майка ми и баща ми всеки път, когато си купувах неонови тениски и панталони, боядисвах си косата зелена и лилава (със спрей), заплашвах, че ще си пробия езика или просто усилвах децибелите на “No Good”, “Voodoo People” и любимата ми “Оmen”. Тогава родителите трудно можеха да разчетат посланието за бунт и свобода, заложено в пукащия тъпанчето бигбийт на The Prodigy и скандалния образ на Кийт. - „Това музика ли е? Какъв е този Сатана?”

С дяволска прическа, опушен грим, пиърсинги и хулигански британски акцент, той беше фронтмен в истинския смисъл на думата. Можеше да те напсува, а после да те подпали. Той просто изземваше цялото ти внимание и те караше да му се подчиниш – стихия, която се отдава на малцина артисти. Помня ясно нечовешката му способност да се движи, подскача, хвърля настрани, все едно, че е източник на неизчерпаема енергия.

Подпалвачът угасна

Седем години след онази мечтана луда нощ в Бургас, той е мъртъв. Странно е точно Кийт Флинт да свърши като поредната обедняла и изхабена рок звезда, затънала в депресия, пороци и дългове в заника на кариерата си. Наяве излизат и ще излизат подробности за дните и месеците преди самоубийството – че е водил тежък развод със съпругата си Маюми Кай след 13-годишен брак, че е разпродавал имущество, че се е чувствал изоставен.

Маюми Кай, модел и DJ, все още се намира в родната си Япония. Флинт е признавал публично, че именно Кай му е помогнала да се откаже от зависимостта към алкохола и наркотиците. През 2015-а той съобщава, че ремонтира своята къща в провинцията, за да се преместят там. Твърди се, че в последните години връзката им не въвряла, а двамата рядко се виждали. Раздялата явно е била много болезнена за Флинт. Една от версиите е, че той отново е залитнал към дрогата, за да се пребори с депресията.

Логиката на звездните самоубийства сякаш винаги е такава. Възход и слава, а след тях – червеи.

Самоубийството на Кийт Флинт шокира милиони фенове по света и предизвика вълна от съжалителни и неразбиращи коментари. Аз, като всички тях, не мога да повярвам, че Лудия Кийт е останал без енергия за споделяне и за живеене. Че депресията е победила и нищо друго не е имало значение.

Няма значение, че през ноември 2018 излезе седмият студен албум на групата - „No Tourists”, последван от серия концерти, включително преди броени седмици в Австралия и Нова Зеландия. Няма значение, че The Prodigy планираха турне в САЩ през май, а след това и дати в Европа. Няма значение, че междувременно албумът оглави класациите за продажби във Великобритания.

Няма значение, че Флинт беше влюбен в спорта. Той е участвал в бягания на дълги разстояния, а негови приятели разказват, че фронтменът се е намирал в завидна физическа форма. Няма значение и страстта му към моторите, заради която той напуска училище едва на 15 години, а след това купува мотоциклетен клуб и сам участва в състезания. Нямат значение любимият му бар, деветте му кучета, наближаващият му 50-ти рожден ден.

Все пак донякъде излиза, че Кийт е скроил номер на смъртта, отнемайки й правото да се разпорежда с него. Скроил е номер на себе си – улегналият музикант, който намали високата скорост и искаше да замени изпотрошените хотелски стаи за домашния уют на провинцията. Скроил е номер на бандата си – неговите братя, провеждащи ренесанс. И на нас, порасналите деца, отдавна свалили плакатите му от стените, но помнещи припева „I'm a firestarter, twisted firestarter“.

Остава само споменът от онази луда нощ в Бургас. Тя отми горчивината от първото гостуване на The Prodigy през 1999 година в София – тогава концертът продължи едва 50-минути, след което групата демонстративно си тръгна. Бургас обаче показа на опърничавите британци, че има защо да се връщат в България и те го направиха през 2016-а. За съжаление, дори да дойдат за четвърти път, вече няма кой да пали огъня...

Сбогом, Кийт. Дано там, където си решил да отидеш, има много за горене!

Автор: Виктория Димова