Честит празник, мили дами!

Ето една притча за жената, за нейните възходи и слабости...

Когато Бог създавал жената, дошъл при него един ангел и го попитал:
- Защо се стараеш толкова много?
- Има много неща, които трябва да изпълня, за да я направя добре. Жената трябва да има много движещи се части, но в същото време да се движи грациозно, да има само две ръце, но да може да прегърне няколко деца едновременно и да умее да ги прегръща така, че да отнема от тях всяка болка – и на удареното коляно, и на наранената душа. Трябва да може и да се излекува, когато самата тя е болна, и да работи по 18 часа в денонощието.

Ангелът бил изключително впечатлен.
- Но това е невъзможно. Как ще направиш всичко това за един ден? Отложи го за по-късно.
- Не, не мога. – отвърнал Бог. – Трябва да я завърша още днес. Жената ще бъде моетo любимо творение!

Ангелът се заинтригувал още повече и се приближил, за да види отблизо това създание. Той я докоснал и възкликнал:
- Господи, та тя е толкова крехка и нежна!

- Да, така е, но аз я направих много силна. Никой не може да си представи какво може да издържи и да преодолее жената. Тя може да изглежда крехка и ранима, но в нея има огромна мощ.

- А ще може ли да мисли? – попитал Ангелът.
- О, разбира се. Не само ще може да мисли, но и да убеждава!

Ангелът отново се доближил и докоснал лицето на жената.
- Но тук има някакъв дефект... Защо бузата й е влажна?

- Не, това не е дефект. Това са сълзи. – поправил го Бог. – Те ще изразяват нейната мъка, любов, нейната самота, страданията и гордостта й.

Ангелът бил още по-очарован и изумен.
- Господи, това наистина е гениално творение! Ти за всичко си помислил. Жената наистина е изумителна! И толкова прекрасна...

- О, да. В нея има сила, на която ще се възхищават всички хора на земята. Тя ще може да се смее, когато й се плаче. Ще се усмихва, когато й е тежко. И ще бъде способна да помага на другите, когато тя самата се нуждае от помощ... А само един неин поглед ще прави това, което не е по силите на никой друг...

Ангелът занемял от възхищение и почуда. А Господ тъжно въздъхнал:
- Но има нещо, с което не мога да се справя. Нещо, което зависи от нея и ако тя не успее да поправи, може да провали целия й живот. Това е, че тя не знае собствената си цена.

Притчата е част от сборника "ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА", издателство Гнездото